Снимка с една много своеобразна конструкция на "танк" - 80-годишно корабно оръдие 2М-3, монтирано върху 60-годишен бронетранспортьор амфибия МТ-ЛБ на руските въоръжени сили предизвика огромно количество присмех не само в украинските социални мрежи, но и сред западните. И двете бойни средства са от зората на съветската епоха. Надписът "27 RUS" показва, че превозното средство вероятно произхожда от Хабаровския край.
В Украйна снимка на странното съоръжение се тълкува като доказателство, че руската армия очевидно страда от остър недостиг на боеприпаси и въоръжение и е принудена да прибягва до отчаяни мерки. Според украински източници, които разпространяват снимки отново в социалните мрежи, подобно превозно средство е станало плячка още преди 3 февруари, вероятно изоставено от руснаците.
Източник: Ukraine Weapons Tracker
Каква е целта на бойното средство и дали странното превозно средство изобщо е годно за експлоатация, отговор на тези въпроси се опитва на даде днес Der Standard.
MT-LB е разработен през 50-те години на миналия век и е използван за първи път от Червената армия през 1970 г. Концепцията всъщност е била много модерна и тя все още се прилага към днешните бойни машини: МТ-ЛБ е трябвало да бъде платформа за всички възможни изисквания. С тегло от около 12 тона превозното средство е трябвало да може да доставя боеприпаси, да тегли оръдия или да превозва до 11 войници като "фронтово такси". Освен това щяло да бъде възможно с повече или по-малко усилия платформата да се оборудва със зенитни ракети или да се превърне в самоходна артилерия - съществували дори варианти със 122-милиметрова гаубица. Освен това е имало и възможност за дооборудване на MT-LB с широки вериги за сняг. Бил е и евтин за производство. 240 к.с. дизелов двител всъщност е бил предназначен за товарни автомобили и е осигурявал забележителна скорост. Освен това MT-LB може да бъде управляван от двама членове на екипажа - шофьор и командир, като последният управлява и 7,62-милиметровата картечница в малка бронирана кула.
Но предполагаемото универсално превозно средство MT-LB е имало и огромен недостатък: за да се намали теглото и да не се влоши проходимостта, е трябвало да се направят много жертви при конструирането на бронята. Както по онова време все още е било обичайно в Съветския съюз, не е използвана модерна композитна броня, а конвенционална бронирана стомана. Тази броня, чиято дебелина е само между три и десет милиметра, предпазва MT-LB най-много от осколки и малокалибрен огън, например от AK-74, което е достатъчно за предназначението му като влекач. Но на бойно поле с висока интензивност като това в Украйна MT-LB не предлага на екипажа си почти никаква защита. А и украинските въоръжени сили заявяват и че никак не е трудно да се унищожи такова превозно средство.
Според доклад на в. "Форбс" Русия е в процес на изпращане на МТ-ЛБ обратно на фронтовата линия. Там влекачът трябва да замени по-тежко бронираните, по-добре въоръжени, но вече дефицитни бойно машини за пехотата - БМП-2 и БМП-3. Старите БМП-1 от 60-те години на миналия век също са извадени от складовете. Според бившия морски офицер и експерт от катедрата по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон Роб Лий, дупките в тила при войските ще бъдат запълнени от още по-стари машини: БТР-50П е предшественик на МТ-ЛБ и датира от 1954 г.
Корабното оръдие, монтирано на амфибията, е значително по-старо. Работата по него започва още през 1945 г. То представлява двустволно 25-милиметрово оръдие от типа 2М-3. Всъщност то е разработено за по-малки класове кораби, като например бързоходни лодки, и е трябвало да се използва за противовъздушна отбрана, но разбира се, може да се използва и срещу наземни цели, дори това да не е основното предназначение.
Всяко от двете оръдия теоретично може да изстрелва по 300 снаряда в минута. Реално обаче е по-вероятно да се използват 200 изстрела в минута, тъй като след 65 изстрела е необходимо презареждане. Освен това е нужно охлаждане с вода, а как се постигна това на MT-LB не е известно.
Дори по време на активния си период на служба между 1953 и 1984 г. това оръдие е смятано за напълно остаряло, тъй като трябва да се насочва ръчно, което значително намалява шанса за попадение в маневрен изтребител.
Шушпанцер
Необичайните конструкции на танковете не са новост в Русия. През 30-те години на ХХ век Съветският съюз произвежда Т-35 - огромен за тогавашните стандарти танк, тежащ 50 тона, с няколко оръдия в четири различни кули и екипаж от единадесет души. Този тежък танк се оказва напълно ненадежден и неефективен.
Вече има и отделна руска дума за такива творения, родени от необходимостта: наричат ги "Шушпанцер", което приблизително означава "смешен, удивителен, но и уродлив" танк - комбинация между "шушпанчик" - разговорна дума за измислено същество, чиято основна характеристика е, че никой не знае как изглежда - и немската Schutzpanzer.
Джъстин Кръмп от базираната в Обединеното кралство фирма за разузнаване и анализ на геополитическия риск Sibylline посочи, че руският флот е в по-добро състояние в сравнение със сухопътните сили и явно Кремъл се опитва пестеливо да използва изчерпаните си ресурси и иска да използва дори много стари части функционално, защото е в трудна ситуация.
"Киев пост" попита британския оръжеен експерт Хамиш де Бретън-Гордън какво мисли за подобни импровизации. Неговата присъда е язвителна: "Фактът, че една уж модерна армия сглобява от части, напомня за действията на терористични организации като "Ал Кайда" или ИДИЛ и показва лошото състояние на руските въоръжени сили."