Високите части на турския окръг Ризе, разположен в североизточната част на страната на брега на Черно море, се събудиха под снежна пелена - необичайна гледка за края на септември. Според държавната телевизия TRT Haber и регионални медии, дъждът, който започнал да вали в района през деня, през нощта преминал в сняг, като в някои от планинските плата снежната покривка достигнала до 10 сантиметра.

Най-засегнати от валежите са високопланинските райони около платата Авусор и Каврон в община Чамлъхемшин, където сезонно пребивават пастири. Местни жители споделят пред турските медии, че подобни явления не са напълно непознати за региона, но в края на септември са рядкост и винаги предизвикват изненада.

Турският сайт TurkishTourismNews публикува кадри от заснежените склонове, описвайки гледките като "истински зимни картини" посред есен. Местните хора също разказват, че макар снегът да не е довел до сериозни затруднения в ежедневието, подобни явления затрудняват пашата на животните и променят ритъма на селските общности в планината.

Контрастът в страната е особено рязък - докато южните региони на Турция продължават да се борят с високи температури и горски пожари, североизточната провинция Ризе демонстрира колко разнообразни и непредсказуеми могат да бъдат климатичните условия в Турция.

Метеоролозите подчертават, че високият релеф на Ризе и близостта до Черно море предразполагат към резки промени във времето. Внезапният снеговалеж е пример за екстремни климатични колебания, които според експертите може да зачестят в бъдеще заради глобалните климатични промени.

Ризе и целият източен черноморски регион на Турция са известни с непредсказуемото си време. Исторически ранни снеговалежи са регистрирани и преди - макар и не всяка година. През 2015 г., например, подобно явление изненада местните жители още в началото на октомври, а през 2020 г. снежна покривка се образува в планинските райони още през втората половина на септември.

Местните хора разказват, че подобни "ранни зими" се случват веднъж на десетина години, особено в райони над 2000 метра надморска височина. За жителите на планинските плата това е своеобразен сигнал, че сезонът за прибиране на стадата и преместването им към по-ниски пасища настъпва по-рано от обичайното.