През 60-те години на миналия век Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ прави опити да използва животни за събиране на разузнавателна информация; по-конкретно, агенцията иска да превърне обикновени котки в тайни устройства за подслушване. IFLScience разказва за този малко известен експеримент.

Както отбелязва изданието, идеята за използване на животни за разузнавателни цели съществува още преди този период, но придобива особено значение по време на Студената война. ЦРУ смята, че едно животно би могло незабелязано да проникне в зони, където изпращането на агент човек би било твърде опасно. Котките са сред потенциалните кандидати, тъй като могат да се придвижват в градска среда, оставайки практически незабелязани.

Така се ражда проектът "Акустично коте" (Acoustic Kitty). С помощта на ветеринарни лекари в ухото на котка се имплантира микрофон, под кожата ѝ се поставя миниатюрен предавател, а в козината се скрива антена. Правят се и опити животното да бъде обучено да се насочва към определени места и да предава разговори.

Основното предизвикателство обаче се оказва не техническото оборудване, а поведението на самите котки. В статията се споменава добре известната история, според която първият тестов екземпляр загива, след като е блъснат от такси по време на първата си мисия на терен. Бившият служител на ЦРУ Виктор Маркети твърди, че това наистина се е случило, макар представител на агенцията да оспорва тази версия на събитията.

"Проблемът с котките е, че те просто отиват там, където си поискат. В резултат на това още в началото става ясно, че е трудно да се контролира посоката на движение на котката", обяснява представител на ЦРУ.

Разсекретен документ на агенцията от 1967 г. потвърждава, че макар котките наистина да могат да бъдат обучени да изминават кратки разстояния, технологията се оказва непрактична за реални разузнавателни операции. Вследствие на това проектът "Акустично коте" е прекратен.

Много по-успешен е проектът OXYGAS, в рамките на който ЦРУ проучва възможността за използване на делфини. Те са обучавани да разпознават плавателни съдове, да се приближават до тях в пристанищата и да закрепват специални устройства към набелязаните цели. Проучва се и възможността за откриване на предмети, оставени под водата от хора.

Както отбелязва IFLScience, проектът напредва по-бързо, отколкото ЦРУ е очаквало. Същевременно възникват проблеми, свързани с оперативния обсег на делфините, комуникацията с техните дресьори и начина на работа с животните, след като бъдат предадени на агентите на терен. ЦРУ преустанови финансирането на програмата през 1970 г., след което тя премина под управлението на американските въоръжени сили.

Историята на животните, използвани за шпионаж, обаче повдига не само технически, но и етични въпроси. Експертът по етика на отношението към животните Джош Милбърн подчертава, че превръщането на котките в устройства за подслушване би могло да изложи на опасност целия вид.

"Една от ключовите особености на тази конкретна ситуация е, че превръщането на котките в записващи устройства потенциално превръща котките - всички котки - в легитимни военни цели", отбелязва Милбърн.

Според него възможността тези животни да бъдат използвани за шпионаж би могла да накара хората да гледат с подозрение на обикновените котки и дори да оправдае тяхното преследване или умъртвяване.