Руският президент Владимир Путин възнамерява да използва предстоящия кръг от мирни преговори за Украйна, за да поиска отстъпки, свързани с разширяването на НАТО и военното присъствие на Алианса в Източна Европа. Това съобщава британският вестник The Telegraph, позовавайки се на дипломатически източници.
Според изданието Москва може да настоява за връщане на военното присъствие на НАТО към нивата от 1997 г., преди започналото през 1999 г. разширяване на Алианса към държавите от бившия Източен блок.
Подобно искане би означавало изтегляне на съюзнически войски от Полша, Естония, Латвия и Литва, както и от Финландия, която се присъедини към НАТО през 2023 г. Всички тези държави имат обща граница с Русия.
Помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че в преговорите между Русия, Украйна и Съединените щати трябва да бъдат включени и европейските държави, тъй като тяхното участие ще има решаващо значение за постигането на споразумение.
Според дипломатически източници, цитирани от The Telegraph, зад това предложение стои стремежът на Кремъл да постави на масата за преговори не само бъдещето на Украйна, но и цялостната архитектура на европейската сигурност.
Самият Ушаков не очаква значителен напредък от предстоящата среща и я определя като пробна стъпка.
Европейски и украински представители са изразили готовност в рамките на преговорите в Абу Даби да бъде обсъден и по-широкият въпрос за следвоенната система за сигурност в Европа. Високопоставени европейски източници обаче подчертават, че позицията на европейските държави по руските искания остава непроменена.
"Нашата позиция остава същата, каквато беше през януари 2022 г.", заявява европейски представител, визирайки писмото, изпратено тогава до Москва от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
В края на 2021 г. Русия поиска юридически обвързващи гаранции за неразширяване на НАТО и ограничения върху разполагането на сили и въоръжения на Алианса в Европа. Москва представяше изпълнението на тези условия като възможност за предотвратяване на военен конфликт.
НАТО изрази готовност да обсъжда въпросите на сигурността и контрола върху въоръженията, но отхвърли исканията за ограничаване на правото на държавите сами да избират своите съюзи и за изтегляне на съюзнически сили от източните членки на организацията.
Малко повече от месец по-късно, на 24 февруари 2022 г., Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че следващият кръг от тристранните преговори между Украйна, Русия и САЩ се очаква да се проведе в Абу Даби през първата половина на ноември.
Киев настоява срещата да се състои възможно най-скоро, но според Зеленски това зависи от готовността на Москва, която вече е осуетила плановете за преговори през октомври.
От Кремъл посочиха, че възобновяването на разговорите се планира след 4 ноември, когато ще са преминали изборите в Съединените щати.
Зеленски същевременно подчерта, че Украйна няма да приеме две условия в евентуално мирно споразумение - ограничения върху числеността и възможностите на въоръжените си сили и налагане на неутрален статут на страната.
USD
CHF
GBP
n-a-Sfr8RjqT
на 26.10.2026 в 14:08:01 #17. При село Кара Мурад, северно от Кюстенджа, конната дивизията на ген. Колев атакува руско-румънските войски. Противникът е изцяло разгромен. Чрез изкусна маневра българските кавалеристи обкръжават и пленяват около 1300 войници, от които 520 от руската 265-та Оренбургска дружина, заедно с командира на бригадата полковник Фримо, един руски подполковник и 12 офицери. Пленено е и бойното им знаме. На 09.09.1916 е освободена и Силистра. На 25.10.1916 г. частите на 1-ва Софийска дивизия влизат в Черна вода, а на следващия ден пада и Хърсово. С овладяването на Черна вода жп. линията с Румъния е прекъсната. Градът се оказва опразнен от жителите му, които избягали в Румъния, а неговата чаршия е ограбена и подпалена от отстъпващите руски войски. Противникът отстъпва дезорганизиран във всички участъци. При бягството си от Кюстенджа щабът на руския кавалерийски корпус изоставя, разхвърлена по пътищата цялата си архива. Остатъците от отстъпващия противник са разпръснати. Пленени са близо 1000 души, заедно с няколко батареи и обози. Конните полкове от 10-та Донска казашка бригада са напълно унищожени. На 20.12.1916 4-та Преславска дивизия пробива руската позиция и в боя при с. Балабанча пленява две руски дружини с около 1000 войници. За малко повече от седмица е освободена цяла Добруджа. Войната на България с Русия в Добруджа е пълен военен триумф за страната ни. Решаваща роля в много битки оказва бързата намеса на българската кавалерия водена от героя на Добруджанската кампания ген. Иван Колев и главнокомандващия ген. Стефан Тошев. България успешно защитава свободата и суверенитета си. След 1944 г. обаче, комунистическите режими в България и СССР направиха всичко възможно да заличат спомена за героичната Добруджанска епопея. Много документи са унищожени или засекретени, защото не се вместват в рамките на пропагандната догма за „вечна дружба на братските народи“. Затова е трудно да се намерят точни данни за жертвите на тази война, но ако се съди по откъслечните данни от докладите на участници в събитията, където хиляди войници и офицери са пленени от българската армия, можем да допуснем, че жертвите от двете страни са десетки хиляди. Хиляди български войни са загинали на българска територия за да защитят Отечеството от агресора! Това нашествието на Русия, както и през 966 г. в земите където се се зародила Българската държава, доказва по неоспорим начин, че не „вечна дружба на братски народи“, а груба агресия и демагогия е водещата политика на Русия към България. Дори Иван Вазов, известен със своите русофилски възгледи, през 1916 г. възкликва пред ,,настървените руски войни’’ в Добруджа: ,,О, руси, о братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости?“ (Следва)