Луксозен гроб, иззидан от тухли, е открит при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска. Откритието е направил тази сутрин проф. Павел Георгиев. Гробът е открит непосредствено под купола на кладенеца, съобщават от Националния исторически музей (НИМ).

Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра - княз Боян Енравота.

От музея припомнят, че княз Боян Енравота е син на кан Омуртаг и внук на кан Крум. През 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България. Група велики боили обаче се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра.

Било предприето разследване, при което княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени" през 832 година. Малолетният му брат Маламир станал кан на България. Той починал млад през 837 година.

Третият брат Пресиан заел престола. Към 845 г. той изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец - мястото на екзекуцията. От историческия музей подчертават, че това не е случайно. Голямата базилика е била издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството. Гробът на Свети Боян Енравота пък символично трябвало да крепи основите й, разказват още от Националния исторически музей.

От културната институция поясняват, че разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви. Тя е възложена на музея от правителството „Борисов". За целта то е отпуснали 500 000 лева. Около 8 млн. лв. ще струва цялостната реставрация, изчисляват историците.

Ръководството на Националния исторически музей е обезпокоено от факта, че в следващите дни, особено през уикенда, към гроба на Св. княз Боян  Енравота ще се стекат хиляди поклонници.

Именно заради това ги умоляват да не преминават през полицейските ленти, с които са обградени гробът и кладенецът, за да не пропадне някой в тях.

От музея призовават да се прояви християнско благонравие и смирение пред лобното място на първия български християнин-мъченик.