Рицарят в бляскави доспехи, възседнал висок кон, е дълбоко вкоренена част от представата за Средновековието в популярната култура. Но според най-мащабното досега проучване на конски кости се оказва, че конете от тази епоха всъщност са били с размерите на пони - много по-малки от съвременните им потомци, пише CNN.
"Бойният кон е от основно значение за разбирането ни за средновековното общество и култура като символ на статус, тясно свързан с развитието на аристократичната идентичност, и като бойно оръжие, известно със своята мобилност и сила, което променя облика на битката", казва Оливър Крайтън, професор по археология в Университета в Ексетър и главен изследовател на проекта.
В изследването, публикувано в International Journal of Osteoarchaeology, са разгледани размерът и формата на 1964 английски конски кости от периода между 300 г. и 1650 г., намерени в 171 отделни археологически обекта. Изследователите сравняват тези кости с костите на съвременните коне, за да разберат как са се променили животните във времето.
Средно конете от саксонския и нормандския период (от V до XII в.) са били високи под 1,48 м, т.е те са близки до понитата според съвременните стандарти за размер. Анализът също така разкрива, че през нормандския период конете са смалили в сравнение със саксонските времена - въпреки че това е време, когато конят е имал значима роля във военните действия.
Според проучването конете от днешно време биха били възприемани от средновековните хора като много големи.
Алън Оутрам, професор по археология в университета в Ексетър и съавтор на изследването, казва, че средновековните бойни коне, които са се впускали в битка, може да са били сравнително едри за онзи период. Но те очевидно са били много по-малки, отколкото бихме очаквали за такива задачи днес.
"Селекцията и практиките за развъждане на кралските коне може да са се фокусирали колкото върху темперамента и правилните физически характеристики за водене на война, толкова и върху размера", казва той.
През Средновековието конете са имали различни бойни цели и може би са били развъждани с оглед на тези цели. Предназначените за битки са били по-високи, а по-малките са били необходими за преодоляване на големи разстояния по време на военни кампании.
feliks-dzerdzhinski
на 14.01.2022 в 02:16:44 #3Статията е доста точна. Ако разгледате древните изображения на конници, ще видите, че краката им висят доста под корема на коня, почти цялата част под коляното, което означава, че животинките са били дребни. Днес рядко ще видите ездач, чийто крака, въобще са под корема.
Striker
на 13.01.2022 в 10:39:18 #2''номадският прабългарски народ,'''- само по такова изкаване, човек може да разбере, че не си наясно историята на България. Така пишеше единствено в учебниците от 1944 до 1989-та. Че сме били номади, без установени селища, само по юрти, ниски, кривокраки и мургави, хахаха! Което изобщо не е така. Погледни Болхара, Казан - това са древни български столици, красиви, с масивни сгради. Образовайте се преди да пишете неверни неща.
Total ML
на 12.01.2022 в 18:00:23 #1Вярвайте - прабългарите едва ли са яздели понита!!! Ония префърцунени Крале - /сигурно идва от това ,че много са крали/ - може да са яздели понита! Но номадският прабългарски народ, за чиято коница се носят легенди, са били баш коне и споерд мен не са отстъпвали по-нищо!!! Хроносите -са писали много по темата! Първи Българите са измислили стремената, за да могат да се изправят, да се завъртат и да яздят с гръб обсипвайки противника със стрели!!! Освен това мисля, че споменаваха, как един български конник се равнява на поне 6 -7 противника! Или греша!? И Атила сигурно така мисли!!!