Именуването на ураганите се прави с цел да не се получава объркване, когато в един и същ район на света действат няколко тропически циклона, както и с цел да няма недоразумения при прогноза за времето, в емисиите за силни бури и предупрежденията.

Преди появата на първата система за присвояване на имена на ураганите, те са били кръщавани безсистемно и случайно.

Понякога ураганът е наричан на името на някой светец, в деня на който се е случило природното бедствие. Така своето име е получил ураганът “Санта Ана”, достигнал Пуерто Рико на 26 юли 1825 година - в деня на Св. Ана. Ураганите са кръщавани и на името на местността, която най-много е пострадала от бедствието. Понякога обаче те получавали имената си според фигурата. Така е бил кръстен ураганът “Безопасна игла” №4, тъй като формата на траекторията му е била във вид на гореспоменатия предмет.

Известен е оригиналният метод за присвояване на имената на ураганите, измислен от австралийския метеоролог Клемент Раг.
Той наричал тайфуните с имената на депутатите, които са отказали да гласуват за отделянето на средства за метеорологически изследвания. Имената на циклоните получили широко разпространение по време на Втората световна война.

Метеоролози от военновъздушните и военноморските сили на САЩ са наблюдавали за тайфуните в северозападната част на Тихия океан. За да се избегне объркване, военните метеоролози ги кръщавали на имената на своите съпруги или приятелки.
След войната националната метеорологическа служба на САЩ е съставила азбучен списък с женски имена. Основната идея на списъка е използването на кратки, обикновени и лесно запомнящите се имена.

През 1950 година се появява първата система в имената на ураганите. Първоначално избрали фонетически армейски азбучен ред, но през 1953 година решили отново да се върнат към женските имена.

Впоследствие присвояването на женските имена на ураганите влиза в системата и е разпространено и върху други тропически циклони – тихоокеанските тайфуни, урагани от Индийския океан, на Тиморско море и северозападното крайбрежие на Австралия.

Наложило се е да се въведе ред и в самата процедура за даване на името. Така първият ураган на годината започнали да кръщават на женско име, започващо с първа буква от азбуката, вторият – с втората и т.н. По този начин е създаден списък от 84 женски имена.

През 1979 година Световната метеорологичната организация съвместно с националната метеорологическа служба на САЩ разширяват този списък, включвайки в него и мъжки имена.

Тъй като водните басейни, където се формират ураганите, са няколко, то и списъците с имена също са няколко.
За ураганите от Атлантическия басейн има 6 азбучни списъка от 21 имена, които се използват 6 последователни години, след което се повтарят. Ако в годината има повече от 21 атлантически урагана, се задейства гръцката азбука.

Ако ураганът е особено разрушителен, даденото му име се изключва от списъка и се заменя с друго. Така името Катрина завинаги е изключено от списъка на метеоролозите.

В северозападната част на Тихия Океан тайфуните се кръщават с имената на животи, цветя, дървета и хранителни продукти: Накри, Юфунг, Канмури, Копу.
Японците се отказали да кръщават тайфуните с женски имена, тъй като там жените се смятат да нежни и тихи същества.

Тропическите циклони пък от северната част на Индийския океан остават безименни, информира "Новости".