Най-после започна “влажната реставрация” на Давид на Микеланджело, пише Corriere della Sera. След дълги и ожесточени полемики за начина, по който трябва да бъде обработена прочутата статуя, беше взето решение за използването на влажни целулозни компреси, а не както беше предлагано с четки и парцали - на сухо.

Всичко ще бъде завършено през пролетта на 2004, когато ще са и празниците по повод 500-годишнината на световния шедьовър, заявява реставраторът Чинциа Пармигони, която ще работи всеки ден от 14.00 до 21.00 ч пред очите на посетителите и с помощта на специално построено скеле.

Директорът на Академията, където е изложена прочутата статуя, също е уверен, че всичко ще бъде наред. “Влажната реставрация” е доста по-безопасна от сухата, тъй като чрез нея се избягват удари и отрицателно въздействие върху материала.

В момента всичко е насочено към приключване на продължилата 6 месеца остра дискусия между десетки учени от няколко страни по повод процеса на реставрацията. Някои от тях дори считаха, че реставрирането на Давид е ненужно и опасно.

Мокрият метод е предложен от Франка Фалети и разработен от учените от правителствения Департамент по реставрации на предмети на изкуството. След дълги експерименти експертите стигнали до извода, че най-опасен за Давид е гипсът, като предложението било той да се премахне чрез влажни компреси, при които се използва дестилирана вода.

Върху многобройните места по цялата площ на статуята, където има гипс, ще бъдат наложени компреси от целулоза и дистилирана вода, а под тях ще се подложи специална хартия. След това повърхността с пределна точност ще се обработи с малки тампони от хидровата.

Участъците, където има восък, ще бъдат изчистени с вещество, чиято основа е нефт. През цялото време на работата реставраторите ще използват специално изработена карта на повърхността на Давид.

Знае се, че мраморът, от който е изработена статуята, в никакъв случай не е идеален. Петметровият блок, добит в една от кариерите край град Карара, почти 40 години лежи във вътрешния двор на Флорентинската катедрала преди Микеланджело да го избере за работата си. Дори след като Давид е готов, великият майстор четири месеца обработва и полира мрамора, за да може през 1504 година скулптурата да бъде представена пред публика.

По време на въстанието през 1527 г. едната ръка на Давид е отчупена. И до днес личи сместа от вар и пясък, с която статуята е възстановена.

След този инцидент в продължение на три столетия статуята е била зацапвана със сажди, а през 19 век последвали два много неуспешни и непрофесионални опита за реставрация. При първият цялата фигура била покрита с восък, а 30 години по-късно восъкът и автентичната патина били промити със солна киселина.

Дори и след като преместили Давид в главната зала на Художествената академия, нещастията за шедьовъра на свършили. През 1991 година италианецът Пиеро Каната, страдащ от психозаболяване, напада статуята с чук и отчупва един от пръстите на левия крак на Давид. Това налага да бъде изработен нов пръст за статуята.