Грешно разрешение за движение, издадено от железопътния диспечерски център в Мадрид след отказ на автоматична система за безопасност, е основната версия за тежката катастрофа между два високоскоростни влака в Испания на 28 октомври. При сблъсъка край Урда, провинция Толедо, загинаха 68 души, а 80 бяха ранени.

Испанският министър на транспорта Оскар Пуенте обясни, че влак на държавната компания Renfe е получил разрешение да продължи движението си, въпреки че пред него е имало спрял влак на частния оператор Iryo, а сигнализацията е показвала червена светлина.

Според министъра това е нарушение на установените процедури. Той определи решението на диспечерския център като необяснимо, но подчерта, че окончателните причини за трагедията трябва да бъдат установени от разследването.

Как се е стигнало до сблъсъка?

Около 8:30 ч. местно време автоматичната система за управление и защита на влаковете LZB е прекъснала работата си заради компютърна комуникационна неизправност.

Системата е реагирала по предвидения за подобни случаи начин — спряла е автоматично влаковете в засегнатия участък от високоскоростната линия Мадрид-Севиля.

Това е първият важен момент от хронологията. Първоначалната техническа повреда не е довела непосредствено до катастрофа. Напротив, автоматичната защита е задействала предпазна мярка и е прекратила движението.

След спирането на влаковете управлението е било поето от диспечерския център на инфраструктурния оператор Adif, разположен на мадридската гара "Аточа".

Около 8:36 ч. оттам е било разрешено на високоскоростния влак AVE на Renfe да продължи пътуването си.

Проблемът е, че пред него е останал неподвижен друг влак — на компанията Iryo. Според първоначалната информация той не е успял да потегли след спирането, предизвикано от повредата.

Вместо да бъде инструктиран да продължи с минимална скорост и готовност за незабавно спиране, машинистът на AVE е получил разрешение за нормално движение, посочи транспортният министър.

Влакът е изминал приблизително 25 километра за 17 минути и около 8:53 ч. се е ударил в спрялата композиция.

Точната скорост при сблъсъка все още се установява.

Два високоскоростни влака се сблъскаха в Испания, най-малко 68 души загинаха
Обновена

Два високоскоростни влака се сблъскаха в Испания, най-малко 68 души загинаха

Пореден тежък жп инцидент в страната през тази година

Какво представлява LZB и защо е толкова важна?

LZB е съкращение от немското Linienzugbeeinflussung — система за непрекъснат контрол на движението на влаковете.

За разлика от традиционната железопътна сигнализация, при която машинистът следи светофорите покрай линията, LZB постоянно обменя информация между влака и оборудването, монтирано по железния път.

Тази комуникация се осъществява чрез специални кабелни контури, разположени по протежение на релсовия път, и антени на влака.

Системата следи местоположението и скоростта на композицията и определя с каква скорост тя може безопасно да се движи.

Ако пред влака има друга композиция, която се движи по-бавно или е спряла, LZB трябва своевременно да наложи намаляване на скоростта, така че да бъде запазена безопасна дистанция.

Ако машинистът не изпълни указанията, системата може автоматично да задейства спирачките.

Най-просто казано, LZB представлява електронен надзорник, който непрекъснато следи дали влакът се движи безопасно и може да се намеси независимо от действията на машиниста.

Това е особено важно при скорости от 200-300 километра в час, когато спирачният път може да достигне няколко километра, а машинистът няма физическа възможност да разчита единствено на това, което вижда пред себе си.

Какво означава резервен режим?

Когато LZB престане да работи, влаковете не остават непременно без всякаква защита.

На испанската високоскоростна линия съществува резервен режим, наречен BSL — Bloqueo de Señalización Lateral, или блокировка със сигнализация край железния път.

При него движението се управлява чрез сигнали, разположени покрай линията, и системи, които установяват дали определени участъци са заети от влакове.

Железният път е разделен на отделни блокови участъци, наричани още междугария или блок-участъци според конкретната организация на движението.

Основният принцип е прост: два влака не бива да получават несъвместими разрешения за движение в един и същ зает участък.

Ако един влак е спрял, следващият трябва да бъде задържан пред съответния забраняващ сигнал.

При резервния режим обаче отпада непрекъснатият автоматичен надзор, който LZB упражнява върху скоростта и спирачния път.

Затова се увеличава значението на диспечерските инструкции, сигналите покрай линията и действията на машиниста.

Точно тук според първоначалните данни е възникнала критичната грешка.

Какво е ASFA и защо не е предотвратила катастрофата?

Освен LZB испанските железници използват и система, наречена ASFA — Anuncio de Señales y Frenado Automático, което означава предупреждение за сигналите и автоматично спиране.

Тя работи чрез специални устройства, известни като бализи, монтирани на определени места по железния път.

Когато влакът премине над такава бализа, бордовото оборудване получава информация за съответния сигнал и може да предупреди машиниста или да наложи ограничение на скоростта.

При определени нарушения ASFA задейства автоматично спиране.

Разликата между двете системи е съществена.

LZB наблюдава движението непрекъснато. ASFA получава информация в определени точки от трасето и контролира спазването на съответните ограничения.

Затова ASFA не е пълноценен заместител на LZB при високоскоростно движение.

Разследващите ще трябва да установят какви сигнали са били подадени към машиниста на AVE, как е работила ASFA, дали е имало разрешение за преминаване при забраняващ сигнал и дали са били спазени всички ограничения.

Самото наличие на резервна система не означава, че тя може да компенсира всяко неправилно диспечерско разпореждане.

Какво е трябвало да се случи?

Според обясненията на министър Пуенте, когато основната система за безопасност не работи и движението се възобновява при съответните условия, влакът е трябвало да продължи в режим, наречен marcha a la vista — движение според видимостта.

Това означава машинистът да се движи с такава скорост, че да може да спре пред всяко видимо препятствие.

При обстоятелствата, описани от министъра, максималната допустима скорост е била 40 километра в час.

За сравнение, влак, движещ се с 200 километра в час, изминава приблизително 56 метра за една секунда.

При 40 километра в час той изминава около 11 метра за същото време.

Това е огромна разлика, когато трябва да бъде забелязана спряла композиция и да се задействат спирачките.

Следователно резервният режим не означава, че машинистът може да продължи както обикновено, само защото диспечерът му е разрешил движение.

Напротив, именно при техническа неизправност ограниченията и процедурите стават особено важни.

Може ли LZB да бъде изключена чрез саботаж или кибератака?

От техническа гледна точка железопътните системи за управление не са абсолютно неуязвими.

LZB разчита на компютърно оборудване, електрозахранване, комуникационни устройства и кабели, разположени по трасето.

Повреда в някой от тези компоненти може да доведе до прекъсване на нормалната работа.

Теоретично подобна неизправност може да бъде причинена както от случаен технически дефект, така и от умишлена намеса.

Например физическо повреждане или прекъсване на комуникационен кабел може да наруши обмена на данни между влака и оборудването край линията.

Възможни са и повреди в електрозахранването, компютърните модули или връзките между отделните елементи на системата.

Кибератака срещу свързани компютърни системи за управление също представлява теоретичен риск за железопътната инфраструктура. Това обаче не означава, че всеки компютърен отказ е резултат от хакерска намеса.

Системите за безопасност са проектирани така, че при загуба на надеждна информация да преминават в безопасно състояние, вместо автоматично да разрешават опасно движение.

Именно такова поведение е било наблюдавано при първоначалната повреда в Испания — влаковете са спрели.

Дори ако бъде установено, че повредата е причинена умишлено, това няма само по себе си да обясни защо впоследствие е било разрешено движение при червен сигнал.

Това са два отделни въпроса: какво е предизвикало отказа на LZB и защо след него не са били спазени необходимите предпазни процедури.

Към момента испанските власти не са съобщили доказателства за саботаж или кибератака. Основната публично обсъждана версия остава човешка грешка при управлението на движението след техническа неизправност.

Какво трябва да установи разследването?

Разследващите ще трябва да анализират техническите записи от оборудването на Adif, комуникацията между диспечерите и машинистите, данните от бордовите записващи устройства и състоянието на железопътната инфраструктура.

От особено значение ще бъде дали центърът за управление е разполагал с достоверна информация, че влакът на Iryo продължава да заема участъка пред AVE.

Трябва да бъде изяснено и защо разрешението за нормално движение не е било отменено през приблизително 17-те минути между потеглянето на влака на Renfe и катастрофата.

Отделно техническата експертиза трябва да установи първопричината за прекъсването на LZB — дали става дума за хардуерен дефект, комуникационна повреда, софтуерен проблем или външна намеса.

Засега няма основание някоя от версиите за умишлено въздействие да бъде представяна като установен факт.

Трагедията край Толедо поставя и по-широк въпрос за безопасността на високоскоростните железници.

Съвременните автоматични системи могат да предотвратяват опасни ситуации, включително когато машинистът допусне грешка. Но при тяхна неизправност безопасността зависи от правилното функциониране на резервните механизми и стриктното спазване на процедурите от хората, които управляват движението.

Според известната досега хронология първата система за защита е изпълнила задачата си, като е спряла влаковете. Катастрофата е настъпила едва след решението движението да бъде възобновено при условия, които според испанския транспортен министър не са позволявали това.

Влаковете излизат извън релси - буквално!

Влаковете излизат извън релси - буквално!

Най-сигурният транспорт се нуждае от по-сигурно бъдеще