Влаковете излизат извън релси - буквално!

Железопътният транспорт в Европа отново е под светлината на прожекторите след поредица от тежки жп инциденти в Испания през януари 2026 г., които поставят под съмнение не само състоянието на инфраструктурата, но и реалистичността на амбициозната политика на Европейската комисия да върне пътниците във влаковете като най-екологичен и устойчив транспорт.

Само в рамките на една седмица в Испания бяха регистрирани четири сериозни железопътни инцидента. Най-тежкият от тях е катастрофата край Кордоба, при която загинаха 43 души. Разследването се фокусира върху версията за разхлабена релсова планка - характерен елемент на по-стария наставов железен път, който изисква постоянна и безкомпромисна поддръжка. Ако тази версия се потвърди, ще става дума за тежък инфраструктурен пропуск по линия, по която се движат влакове с висока скорост.

Другият фатален инцидент е край Барселона, където бетонна конструкция се срути върху активна железопътна линия. При този случай загина машинистът на влака. Към тази поредица се добави и сблъсък на пътнически влак със строителен кран в четвъртък, при който бяха ранени четирима души.

Машинистите в Испания готвят национална стачка след тежките жп катастрофи

Настояват за гаранции за безопасността на професията

На фона на тези инциденти не може да не се постави въпросът за състоянието на релсовия път. В редица европейски държави все още се използва т.нар. наставов железен път, при който релсите са съединени чрез метални планки и болтове. Този тип конструкция е по-чувствителен към температурни разширения, вибрации и износване, а при високи скорости всяко разхлабване може да има фатални последици. За разлика от него, безнаставовият железен път - с непрекъснато заварени релси - осигурява по-голяма стабилност, по-малко динамични натоварвания и значително по-висока безопасност, което го прави стандарт за модерните и високоскоростни линии. Именно затова наличието дори на отделни наставови участъци по натоварени трасета все по-често се разглежда като компромис със сигурността.

Когато говорим за жп инциденти, не можем да забравим трагедията край Темпи в Гърция, където човешка грешка на диспечер - неправилно насочване на влакове по един и същ коловоз - доведе до най-тежкия железопътен инцидент в историята на страната. Там разследванията показаха, че катастрофата не е само резултат от индивидуална грешка, а от системна липса на модерни системи за управление на движението, хронично недофинансиране и недостиг на квалифициран персонал.

Откриха хронични пропуски в безопасността на жп транспорта в Гърция

Две години след най-тежката жп катастрофа в страната

Подобни тревожни сигнали се появиха и в Германия, Чехия и Словакия, където през последната година бяха регистрирани сблъсъци и дерайлирания, свързвани с износена инфраструктура, остарели сигнализационни системи и претоварване на мрежата. Към това се добавят и честите стачки в жп сектора, при които работниците настояват не само за по-високи заплати, но и за по-добри условия на труд - фактор, който има пряка връзка с безопасността и концентрацията на персонала.

Зачестилите железопътни инциденти в Европа отвориха по-дълбок дебат, който излиза отвъд конкретни дефекти или трагични грешки: железопътният транспорт е система с изключително висока зависимост от човешкия фактор - както в експлоатацията, така и в поддръжката. Именно тази особеност го прави едновременно ефективен и уязвим.

За разлика от масовата представа, че влакът "се движи сам по релси", реалността е, че всяко пътуване е резултат от работата на десетки, а понякога стотици хора. Машинистът е най-видимият елемент, но зад него стоят диспечери, оператори на сигнализация, техници по поддръжка на релсовия път, електроснабдяването и подвижния състав, инженери, инспектори по безопасността. Всеки пропуск - умора, липса на концентрация, недостиг на персонал или компромис с процедурите - може да се мултиплицира по веригата и да доведе до инцидент.

Железницата изисква постоянна и циклична поддръжка, която е значително по-интензивна от тази при други видове транспорт. Релсите, стрелките, баластът, контактната мрежа и сигналните системи се износват непрекъснато под тежестта на трафика и температурните амплитуди. Наставовият релсов път, който все още съществува в много европейски държави, допълнително увеличава нуждата от човешка намеса - всяка планка, болт и съединение трябва да се проверяват редовно и ръчно. Дори при безнаставовия път, който е по-стабилен, безопасността зависи от качеството на заварките, от състоянието на основата и от точния контрол върху термичните напрежения.

"Еърбъс" изпревари "Боинг" - какво се случва на авиационния пазар?

Двете компании изтласкаха от пазара другите производители

Сравнението с авиацията е показателно. Самолетният транспорт също разчита на хора, но там системата е изградена върху многостепенна автоматизация и строга регулация, при която човешките действия са силно стандартизирани и проверявани. Всеки самолет минава през детайлни технически инспекции по ясно разписани интервали, а критичните системи имат често резервни заместители - ако една откаже, друга поема функцията. Освен това въздушният трафик е управляван централизирано, а грешките по правило се улавят на повече от едно ниво.

При железницата често няма резервни системи, особено в по-старите мрежи. Много системи за сигнализация и управление все още разчитат на комбинация от техника и човешко решение. Именно тук трагедии като тази край Темпи в Гърция показаха как една-единствена човешка грешка, без адекватна техническа защита, може да има катастрофални последици.

Сравнението с автомобилния транспорт е още по-контрастно. Там човешкият фактор е почти изцяло прехвърлен върху индивидуалния водач, а инфраструктурата е по-проста и по-лесна за поддръжка. Пътят няма релси, стрелки или сложни системи за синхронизация между множество превозни средства. Това обаче води до по-висок общ брой инциденти, макар и с по-нисък мащаб. Железницата, обратно, има по-малко катастрофи, но когато системата се провали, последствията са масови.

Проблемът, който все по-често се очертава в Европа, е ерозията на човешкия ресурс в железопътния сектор. Застаряващ персонал, недостиг на квалифицирани кадри, хронични стачки и натиск за икономии водят до съкращаване на екипи и отлагане на поддръжка. Това пряко увеличава зависимостта от отделния човек - машинист, диспечер или техник - който често работи под напрежение и с ограничени ресурси.

Именно тук се сблъскват амбициите на Европейската комисия да върне пътниците във влаковете като най-екологичен транспорт с реалността на системата. Железницата не може да бъде "зелена" и масова, ако не бъде и изключително добре поддържана. Това означава не само инвестиции в релси и влакове, но и в хора - повече персонал, по-добро обучение, по-малко умора и ясни процедури.

Скоростни влакове в България: Проект за над 3 млрд. евро цели нова жп ера за България

Според инж. Росен Марков е възможно до 6 години да пътуваме за 2 часа от София до Варна

В крайна сметка влакът остава един от най-безопасните видове транспорт. Но той е и един от най-човешките - система, която работи добре само когато зад нея стои стабилна мрежа от хора, поддръжка и дисциплина. Без това, дори най-модерната инфраструктура може да се превърне в слабо звено, а доверието на пътниците - в най-трудно възстановимия ресурс.

Брюксел вижда железопътния транспорт като ключов инструмент за намаляване на въглеродните емисии, облекчаване на автомобилния трафик и по-устойчива мобилност.

Изводът, който все по-често се прави от експерти, е, че екологичните аргументи няма да бъдат достатъчни. Ако ЕС и националните правителства искат хората отново да изберат влака, това ще изисква масирани инвестиции в модерна инфраструктура, ускорен преход към безнаставов релсов път, по-добър контрол върху външните рискове и сериозно внимание към хората, които ежедневно управляват и поддържат железницата. Без това зелената визия рискува да остане добра идея, подкопана от твърде много червени сигнали по релсите.