Европейската компания "Еърбъс" постигна исторически пробив: семейството A320 изпревари "Боинг" 737 и вече е най-доставяният реактивен самолет в света. Рекордът падна, след като машина за саудитския превозвач Flynas изведе общите доставки на A320 до 12 260 от 1988 г. насам, сочат индустриалните данни на Cirium, цитирани от Ройтерс. "Еърбъс" не коментира незабавно числата, проследени от анализатора Роб Морис, цитиран от "Ройтерс".
През септември "Еърбъс" е имал рекорден месец за периода - около 73 предадени самолета, сигнал, че забавянията при двигателите постепенно се наваксват, посочват източници на Ройтерс. В същото време "Боинг" ускорява темпа и до 31 август вече е надминал целия си обем доставки за 2024 г. (385 срещу 348 за миналата година), но остава под натиск в теснофюзелажния сегмент, където A321neo тегли поръчките на "Еърбъс"нагоре.
Пазарът на големи пътнически самолети де факто е разделен между двете компании от 90-те насам, след като конкуренти като McDonnell Douglas (погълнат от "Боинг"), Fokker и Lockheed отпаднаха. През 2020-те "Еърбъс" изпревари "Боинг" по флот в експлоатация, а днес A320neo/A321neo държат превес в поръчките спрямо 737 MAX. Междувременно "чужди" проекти или бяха прекратени/погълнати (Bombardier C-Series, който бе изкупен от "Еърбъс" и се представя като A220), или останаха със скромно международно присъствие.
След двете фатални катастрофи на 737 MAX през 2018 и 2019 г. в Индонезия и Етиопия, при които загинаха 346 души, "Боинг" изпадна в най-тежката си криза от създаването си насам. Програмата MAX беше спряна за почти две години, а възстановяването на доверието на авиокомпаниите остава частично.
Допълнителен удар дойде в началото на 2024 г., когато по време на полет на Alaska Airlines се откъсна врата-панел на 737 MAX 9. Инцидентът доведе до временно приземяване на всички самолети от този модел в САЩ и нова вълна от проверки на качеството в заводите на "Боинг".
През юли 2025 г. ситуацията се усложни още повече след катастрофа на Dreamliner 787 в Индия, при която загинаха над 240 души.
Въпреки рекордните доставки, "Еърбъс" също е изправен пред сериозни затруднения. Недостигът на двигатели Pratt & Whitney GTF доведе до приземяването на стотици самолети A220 и A320neo по света, включително и на големи оператори като Lufthansa, Air Baltic и JetBlue.
В някои авиокомпании над 15% от флота е временно извън експлоатация поради дефектни турбини и забавени доставки на резервни части. Проблемът ще се проточи до 2026 г., предупреждават производителите.
Бразилската компания Embraer бележи бавен, нишов растеж в сегмента 70-130 места. Компанията отчете повишение на доставките през третото тримесечие на 2025 и прогнозира 77-85 търговски самолета за годината - нива под "големите", но стабилни за регионалния клас (водени от E195-E2). Рискове за компанията обаче остават: зависимост от ограничен брой оператори и двигатели в семейството GTF, както и конкуренция от по-големи, по-ефективни еднотипни модели на "Еърбъс"/"Боинг".
Китайкият самолет COMAC C919 е най-сериозният опит за "трета опора" в глобалната авиация, но 2025 носи изоставания: производствените цели за годината бяха орязани, а реалните доставки се движат под първоначалните планове. Понастоящем поръчките са доминирани от китайски превозвачи; международната експанзия ще зависи от сертификация извън Китай, устойчивост на веригата за доставки и двигателно осигуряване. Въпреки това Пекин продължава да изгражда индустриална екосистема около C919 с хоризонт "трети стълб" в по-дългосрочен план.
Руският авиационен сектор преживява тежък срив след налагането на международните санкции през 2022 г. Проектът "Сухой Суперджет 100", представян някога като символ на руската технологична независимост, на практика се разпадна. След спирането на доставките на западни двигатели PowerJet SaM146 и електроника, десетки самолети бяха извадени от експлоатация поради липса на резервни части.
Опитът да се създаде изцяло руска версия - Superjet New - изостава драстично. Новият двигател ПД-8 се сблъсква с производствени проблеми и ограничен ресурс, а първите тестови полети показаха значителни разлики в надеждността и икономичността спрямо западните аналози.
Другият руски флагмански проект - МС-21, разработван от "Иркут", също буксува. Самолетът трябваше да бъде конкурент на A320neo и 737 MAX, но липсата на композитни материали и авионика от западни доставчици спря серийното му производство. Според оценки на руски експерти едва няколко самолета годишно ще могат да бъдат сглобявани в следващите години - предимно за вътрешния пазар.
Така руската авиационна индустрия практически отпада от глобалната конкуренция, а авиокомпаниите в страната са принудени да използват резервни части от демонтирани самолети или да прибягват до "сив внос", което поставя под въпрос безопасността на полетите.
Историческият връх на A320 срещу 737 подчертава консолидацията в цивилната авиация: дуополът "Еърбъс-Боинг" контролира обема и ритъма на доставките, докато останалите играчи или се специализират (Embraer), или още доказват мащаба и надеждността си (COMAC). За авиокомпаниите това означава ограничен избор на типове и по-дълги опашки за нови самолети, а за пътниците - повече полети с "де факто" два семейства машини на повечето маршрути.
hmmm
на 07.10.2025 в 14:36:45 #1"авторчето" дори не знае че A320 се прави в Китай. Напляскал глупости за дуополи и простотии. Част от самолетите на Airbus съдържат китайски части или се сглобяват частично в Китай, особено моделите от серията A320, които се финално сглобяват и в китайския завод в Тиендзин. Airbus има завод за окончателно сглобяване в Тиендзин, където се произвеждат основно самолети от семейството A320 и A321. Китайски компании произвеждат структурни части, панели, елементи на кабината и други компоненти, които се използват във финалното производство на самолетите.