Бързият ръст на населението, липсата на достъп до храна и вода и увеличеното излагане на природни бедствия означават, че над 1 млрд. души ще бъдат изправени пред изселване до 2050 г. Това показва нов анализ на световните екологични заплахи, цитиран от "Ройтерс".

Съставен от Института за икономика и мир (IEP), мозъчен тръст, който изготвя годишни индекси за тероризъм и мир, Регистърът на екологичните заплахи използва данни от ООН и други източници за оценка на осем екологични заплахи и прогнозиране кои държави и региони са в най-голяма в опасност.

С прогнозата, че населението на света ще нарасне до близо 10 млрд. души до 2050 г., засилвайки борбата за ресурси и подклаждайки конфликт, изследването показва, че около 1,2 млрд. души, живеещи в уязвими райони на Африка на юг от Сахара, Централна Азия и Близкия изток, може да са принудени да мигрират до 2050 г.

За сравнение, екологични фактори и конфликти са довели до разселването на около 30 млн. души през 2019 г., се казва в доклада.

"Това ще има огромно социално и политическо въздействие не само в развиващия се свят, но и в развития, тъй като масовото разселване ще доведе до по-големи бежански потоци към най-развитите страни", изтъква Стив Килелеа, основател на Института за икономика и мир.

Регистърът групира заплахите в две широки категории: несигурност на храните, недостиг на вода и прираст на населението в една; и природни бедствия, включително наводнения, суши, циклони, повишаване на морското равнище и повишаване на температурите в друга.

Резултатът е анализ, който оценява с колко заплахи се сблъсква всяка от около 150 държави и способността им да им се противопоставят.

Докато някои, като Индия и Китай, са най-застрашени от недостиг на вода през следващите десетилетия, други като Пакистан, Иран, Мозамбик, Кения и Мадагаскар са изправени пред токсична комбинация от заплахи, както и с намаляваща способност да се справят с тях.

"Тези страни сега са като цяло стабилни, но са силно изложени на екологични заплахи и нисък и влошаващ се "положителен мир", което означава, че са изложени на по-висок риск от бъдещ колапс", се посочва в анализа в обем от 90 страници.

Килелеа каза, че в момента светът разполага с 60% по-малко прясна вода, отколкото преди 50 години, докато се очаква търсенето на храна да нарасне с 50% през следващите 30 години, до голяма степен обусловено от експанзията на средната класа в Азия.

Тези фактори, съчетани с природни бедствия, които е вероятно да се увеличават само заради климатичните промени, означават, че дори стабилните държави ще са уязвими към 2050 г.

Институтът за икономика и мир заяви, че се надява регистърът, който може да се превърне в ежегоден анализ, да формира политики за помощ и развитие, като повече акцент и финансиране ще бъдат насочени към въздействията, свързани с климата.