Румънската компания "Нуклеарелектрика" започна тази сутрин контролираното спиране на втори блок на АЕЦ "Черна вода" заради продължаващото понижаване на нивото на Дунав, който осигурява водата за охлаждащите системи на централата. Така за втори път в рамките на няколко седмици тежката суша принуждава Румъния да ограничи ядреното си производство, пишат румънските медии.
Процедурата по спиране на втори блок е започнала в 7:00 часа и според съобщението на "Нуклеарелектрика" до Букурещката фондова борса трябва да приключи около 11:00 часа. Компанията посочва, че решението е продиктувано от "продължаващото значително понижаване на нивото на река Дунав".
Ден по-рано румънският министър на енергетиката Раду Мируца съобщи, че нивото на Дунав при Черна вода е достигнало 182 сантиметра. Властите подчертават, че спирането е превантивна мярка и не е свързано с проблем в ядрената част на централата.
В края на юли заради същия проблем беше спрян и първи блок. АЕЦ "Черна вода" разполага с два действащи реактора CANDU с мощност около 700 мегавата всеки и при нормална експлоатация осигурява приблизително една пета от електроенергията на Румъния.
Според прогнозата на Националния институт по хидрология и управление на водите дебитът на Дунав при влизането му в Румъния през периода 12-19 август ще бъде едва около 1350-1400 кубически метра в секунда при многогодишна средна стойност за август от около 3900 кубически метра в секунда.
Сегашната ситуация обаче показва и една особеност на АЕЦ "Черна вода", заложена още при избора и изграждането на централата - тя се намира на изключително удобно от инфраструктурна гледна точка място до Дунав и канала Дунав-Черно море, но именно в участък, в който осигуряването на достатъчно вода при продължително маловодие отдавна представлява хидротехническо предизвикателство.
Централата не взема охлаждащата си вода просто от основното течение на Дунав. Водата достига до нея от Дунав през първия участък на канала Дунав-Черно море, откъдето преминава през деривационен канал, водовземните съоръжения и разпределителния басейн на АЕЦ. Водозаборът и довеждащият канал са изградени още заедно с първи блок.
Проблемът е географски. Водата към Черна вода идва по т.нар. Стар Дунав - Dunărea Veche. При разклонението при Бала значителна част от течението се отклонява по ръкава Бала към Борча, докато при ниски води по Стария Дунав остават само около 15-20 процента от дебита, отчетен при Силистра. Именно този ръкав трябва да осигури водата, която достига до входа на канала Дунав-Черно море и оттам до централата. Тази особеност е записана и в официалните румънски документи за АЕЦ "Черна вода".
Затова ниските летни води при Черна вода не са ново явление, възникнало едва с настоящата суша. Хидрологията на района и неравномерното разпределение на водата между Бала и Стария Дунав са известен проблем от десетилетия. Още през 50-те години, преди да бъде проектирана атомната централа, са обсъждани хидротехнически съоръжения при Бала, които да променят разпределението на водата и да увеличат дълбочините по Стария Дунав при маловодие. Част от тези идеи са били свързани първоначално с корабоплаването и изграждането на канала Дунав-Черно море.
Когато през 70-те години е избрана площадката за румънската атомна централа, близостта до огромен водоизточник и до строящия се канал е едно от големите ѝ предимства. Строителството на реакторите започва през 1980 г., а първият блок влиза в търговска експлоатация през 1996 г. Системата е проектирана с водовземни и хидротехнически съоръжения, чрез които необходимото количество дунавска вода да достига до централата.
Още проектната схема обаче трябва да отчита особеността, че при екстремно маловодие проблемът не е непременно общото количество вода в целия Дунав, а каква част от него остава в Стария Дунав и какво ниво достига водата при водовземните съоръжения на централата.
Този проблем стана особено видим през горещото и сухо лято на 2003 г., когато първи блок беше спрян заради ниското ниво на Дунав. "Нуклеарелектрика" впоследствие посочи именно 2003 г. като предишен пример за превантивно спиране на реактор вследствие на маловодието. При ниски нива компанията следи не само дебита на реката, а непосредствено нивото в смукателния басейн на охлаждащата система.
Показателно е, че проблемът с водоснабдяването остава ключов и при плановете за завършване на трети и четвърти блок. В официалното екологично разрешение от 2013 г. е записано, че експлоатацията на четири реактора изисква регулиране на разпределението на водата между Бала, Борча и Стария Дунав. Предвижданите съоръжения трябва да увеличат дела на водата, оставаща в Стария Дунав при маловодие, от сегашните 15-20 на около 40-42 процента и да повишат минималното водно ниво при Черна вода с около 1,08 метра.
Именно тази стара хидроложка уязвимост принуди румънските власти през последните седмици да предприемат извънредни инженерни операции при ръкава Бала. Целта е по-голяма част от намалелия дунавски дебит да бъде насочена към Стария Дунав и съответно към Черна вода. Бяха предприети драгажни работи, контролирано разрушаване на подводната скала Пържоая и потапяне на баржи, натоварени с камъни, за оформяне на насочващо съоръжение.
Операцията на практика използва принцип, обсъждан от румънските хидротехници още през миналия век - ограничаване на количеството вода, което при Бала напуска Стария Дунав, и пренасочване на по-голям дебит по трасето към Черна вода.
Настоящата суша показва защо този въпрос придобива все по-голямо значение. При проектирането на централата Дунав е разглеждан като практически неизчерпаем източник на охлаждаща вода, но за работата на АЕЦ е важно не само колко вода преминава по реката като цяло. Решаващи са конкретното разпределение на течението при Бала и достатъчното водно ниво при входа към системата на Черна вода.
Затова АЕЦ "Черна вода" се оказва особено чувствителна към продължителните летни маловодия - явление, характерно за този участък на Дунав и известно още при изграждането на хидротехническата инфраструктура, но което при все по-тежки и продължителни засушавания се превръща от периодичен оперативен проблем в стратегически въпрос за румънската енергетика.
USD
CHF
GBP
