Лабораторията за управление на риска, която се ръководи от бившия премиер и лидер на ДСБ, Иван Костов успя да събере на една маса политици и експерти, които в публичното пространство декларират диаметрално противоположни мнения.

На събитието, основен говорител бе министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който изнесе доклад за това какво е направено по отношение на диверсификацията на маршрутите и доставките на природен газ.

Бъдещето е на природния газ и шистовата революция, убеден Костов

 

Още...

В кръглата маса участие взеха бившите министри на енергетиката в правителството на ГЕРБ Делян Добрев и Трайчо Трайков, както и експертите Илиян Василев, Сашо Дончев и Иван Хиновски.

Бившият депутат от "Синята коалиция" Иван Иванов представи доклад, изготвен от лабораторията на Иван Костов и други специалисти.

Пред участниците на събитието министър Драгомир Стойнев посочи, че от момента, в който новото правителство е встъпило е започнала активна работа за осъществяване на проекта „Набуко", който е давал истинска диверсификация на доставките на природен газ. За съжаление този проект бе спрян и на питане от страна на Стойнев към инвеститорите в проекта, защо това е станало му е било обяснено, че причината е търговска.

Енергийният министър посочи, че не е приел този отговор, защото "Набуко" е бил в много напреднала фаза и е имало осигурено финансиране, а сега виждаме, че Трансадриатическият газопровод, който беше избран вместо „Набуко", има проблеми пред реализацията си, след като наскоро френската компания Total се отказа от участие в проекта.

Стойнев подчерта, че ако изграждането на газопровода „Набуко", който трябваше да доставя газ от азерското находище в Каспийско море Шах Дениз 2, е било започнало да се реализира, то България е щяла да се откаже от проекта "Южен поток".

В момента обаче "Южен поток" е стратегически приоритет на правителството, защото той ще осигури диверсификация на маршрутите на природен газ, макар източникът да отново да е Русия.

Във връзка с това Стойнев посочи, че в момента зависимостта ни от Русия за доставка на енергийни ресурси е 95% и за съжаление през последните години нищо не е направено това да се промени.

Пред участниците в конференцията Стойнев посочи, че именно диверсификацията е била основният приоритет пред правителството и настоящата криза в Украйна подчертава значението на тази цел.

Енергийният министър говори и за интерконекторните ни връзки със съседните страни. По отношение на тази с Румъния стана ясно, че има ново забавяне в пусковия срок. Вместо това да стане в края на този месец, тя ще е готова през юни. Причината е чисто технологична и е свързана с естествени препятствия по време на прокарването на тръбопроводите под река Дунав.

С Турция трябва да имаме изградена газова връзка през 2016 г. както гласи подписаният наскоро меморандум между нашето правителство и кабинетът в Анкара. Този срок за първи път се обявява публично. Повече детайли по отношение на капацитета и маршрута на тръбата Стойнев не пожела да даде.

Още през тази година ще започне работата и по газовата връзка с Гърция, откъдето очакваме да потече азерски газ от 2019 година. Капацитетът на тръбата ще е 5 млрд. куб. м. газ годишно, допълни Стойнев. Той посочи, че през нея може да тръгне и газ, доставян от Катар на терминал за втечнено синьо гориво, разположен в Егейско море.

Бившият депутат от "Синята коалиция", който беше в Инициативния комитет против изграждането на АЕЦ „Белене", изнесе докладът по отношение на перспективите пред използването на природен газ в Европа, изготвен от Лабораторията за управление на риска.

Според доклада до 2020 г. Европа ще намали зависимостта си за доставки на природен газ от Русия и Турция. Това ще се случи, тъй като ще бъдат осъществени нови газопроводи от различни източници като Алжир, Туркменистан., Иран и Ирак. Пък дотогава в САЩ ще бъдат изградени осем терминала за втечнен газ, като два от тях ще доставят синьо гориво за Европа.

По оценката на Иванов до 2020 г. Европа ще постигне своята цел да диверсифицира своите източници на природен газ, което ще доведе до по-голяма икономическа конкурентоспособност на Стария континент.