България, която се надява да бъде приета в Европейския съюз заедно с Румъния през 2007 година, разчита на европейските фондове, за да модернизира съсипаната инфраструктура, наследена от комунистическата епоха, пише кореспондентката на агенция Франс прес в София Весела Сергева.

"Трябва да запълним вакуума", който разделя България от европейските стандарти за пътищата, транспорта и опазването на околната среда, подчерта тази седмица премиерът Сергей Станишев, представяйки стратегията за инфраструктурата в периода 2007-2015 година.

На българско-румънската граница по Дунава, дълга около 500 км, има само един мост, напомня АФП.
Двете недовършени магистрали, наследени от комунизма, са дълги общо 345 км.
Строежът им бе подновен едва през последните години, уточнява БНР.

Жителите на столицата все още пътуват понякога до осем часа, за да изминат 450-те километра до морето, посочва агенцията.

Част от националните шосета бяха подновени със средства от програмата ФАР, но движението по тях е бавно, защото минават през населени места. Останалите пътища са осеяни с дупки и по тях стават много катастрофи.
Общо 60 на сто от шосейната мрежа се нуждае спешно от подновяване. За строежа на 717 км магистрали до 2015 г. са необходими около 3.3 милиарда евро плюс още 5.7 милиарда за ремонт и развитие на останалите пътища.

За железопътната мрежа са нужни 1.2 милиарда според оценките на правителството.
Министърът на финансите Пламен Орешарски уточни, че половината от тези средства ще дойдат от европейските фондове.

Но транспортът е само върхът на айсберга. Българската индустрия има нужда от 6-7 милиарда евро, за да изпълни европейските стандари за опазване на околната среда, напомня АФП.