Утре предстои едно от най-мащабните събития, посветени на българския бизнес - Връчването на годишните награди на Българската търговско-промишлена палата. За 25 път фирми ще бъдат отличени въз основа на обективни икономически критерии от класацията на БТПП "Топ 100 - водещи фирми в българската икономика". С миналогодишния призьор и председател на Асоциацията на интериорните дизайнери в България Гена Събева разговаря Симеон Янев.

Г-жо Събева, интериорният дизайн ли ви откри или това е била вашата професия мечта? Кое ви мотивира и защо?

Не, по-скоро аз открих интериорния дизайн, защото се занимавам с търговия на мебели вече от 23-24 години. Имах много клиенти интериорни дизайнери и аз виждах колко съществена работа вършат те и затова преди 10 години избрах да завърша специалността. Иначе по първо образование съм инженер от Техническия университет - "Радио и телевизия" и избрах да завърша магистратура Интериорен дизайн в Нов български университет. Там научих повече за професията интериорен дизайн.

Всъщност моята мисия в Асоциация на интериорните дизайнери в България (АИДП) е да покажа точно това, защото точно толкова, колкото аз не съм имала представа какво правят интериорните дизайнери, точно толкова малко знаят всички клиенти за съществената част от работата на дизайнера.

Каква е основната мисия на Асоциацията на интериорните дизайнери (АИДП). Какво прави една асоциация, за да подпомага бизнеса?

Нашата основна мисия е да популяризираме професията интериориен дизайн, тъй като тя е сравнително нова професия. Всъщност тя се налага на българския пазар едва през последните 20 години, а преди това професията се изпълнява основно от архитекти. В момета считам, че много по-често се използва думата "интериорен дизайнер", отколкото професията "архитект". Когато говорим за интериори, включително и конкурсите, които се правят преди 15 години, винаги наградените бяха архитекти, а сега вече имаме изявени интериорни дизайнери.

Така че какво прави бизнесът ли? Първо интериорният дизайн добавя много стойност на бизнеса, така че бизнесът все повече търси добрите интериорни дизайнери за търговски площи, за обществени пространства и не само.

А какви в момента са основните проблеми на българските интериорни дизайнери?

Едни от основните проблеми, които споделят с мен напоследък, е да намерят подходящи хора за екипа си. Тоест те казват, че вече професията е доста високо платена и те трудно намират хора, които да работят, защото наистина има много работа, екипите на дизайнерите се разширяват, студиата стават все по-големи и се налага да търсят хора.

Те споделят, че току-що завършилите, независимо дали в България или в чужбина, идват с малко знания и тепърва трябва да ги обучават в нови.

Българите успяват ли да пробият в чужбина?

Да, успяват! Има българи, които работят зад граница като продуктови дизайнери, така и като интериорни дизайнери. Там, където професията позволява, защото на не много места е нерегулирана, тоест има места, на които професията е регулирана и се налага да имаш специално образование и да членуваш в браншова организация, за да можеш да изпълняваш професията.

Но, да - освен това има българи, които правят проекти в България, а пък получават международни награди. Така че има оценки както на местни проекти, така и на български дизайнери, които правят проекти в чужбина.

Можете ли дадете пример с имена на български дизайнери в чужбина?

Мога да дам - Алекс Ковачев и Светослав Тодоров. Това са двама изключително изявени български интериорни дизайнери, които не от скоро, тоест от много години, получават признания в чужбина както в Америка, така и европейски награди.

Като носител на миналогодишната награда на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) как оценявате и какво означава членството на АИДБ в нея?

Изключително съм удовлетворена от членството! Ние сме от 3 години членове на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и аз с всяка година разбирам все повече за ползите, които тя носи както на браншовите организации, така и на членовете-фирми, защото тя ни дава една изключителна видимост.

В Българската търговско-промишлена палата членуват над 100 браншови организации и ние имаме възможността да се срещаме с други, да обменяме опит и информация. Освен това от самата Палата получаваме много и ценна информация както за делегации, така и за много събития, които се случват в България - чрез бюлетина и чрез индивидуални писма.

Аз попаднах случайно там, правейки събитие в една от залите на Търговско-промишлена палата и си казвам: "Боже, ако не го направих там, може би нямаше да знам". За това е хубаво наистина повече хора, включително всички председатели на браншови организации да се поинтересуват за ползите, които дава членството в БТПП. Бих им споделила доста опит и информация.

С друго подпомага ли ви БТПП по някакъв начин?

Аз казах с какво ни подпомага - с информация. Смятам, че в днешно време най-ценното е информацията и с контактите, които ние реализираме по-време на събития, и международните делегации, в които аз участвам, са изключително ценни.

Но също и с възможността да използваме приоритетно някои от продуктите с отстъпка или пък залите на Палата, които са в центъра на столицата. Това също е много полезно и също с това да организираме съвместно събития - даваме много повече видимост на организациите.

Какво бихте пожелали, а и какво бихте посветвали тазгодишните отличени?

Активност! Искам хората да бъдат активни, наистина нека не чакат Търговско-промишлената палата да бъде активната страна. Нека да търсят, включително и в мое лице, защото като миналогодишен награден, аз съм председател на Съвета на браншовите организации към Търговско-промишлената палата. Има наистина много неща, които можем да правим съвместно и ако те са активната страна, наистина биха постигнали изключителни резултати.

Така че нека да търсят контакта близо, нека да потърсят мен и нека да знаят точно какво искат, за да можем да го реализираме, защото наистина всичко е възможно, ако човек има ясно намерение.