Земеделското министерство започва работа по изграждане на Хранителната банка. Това обяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на съвместна пресконференция с вицепрезидента на Глобалната мрежа за хранителни банки Крис Ребсток.

По думите на Мирослав Найденов с настъпването на зимния сезон хранителните продукти поскъпват, междувременно финансовата криза се задълбочава, което затруднява много българи. „Ние сме една от най-бедните държави в ЕС. Трябва да търсим всяка възможност, особено когато става въпрос за най-бедните слоеве на населението", убеден е земеделският министър.

Найденов посочи, че срещата е била изключително ползотворна и навременна. Той припомни, че вчера с БЧК е дадено началото на третата част на програма „Благотворителност" на МЗХ, в рамките на която с европейски средства в размер на 22 млн. лв. се раздават храни.
„250 хил. социално слаби хора получиха по 25 кг пакети храна от първа необходимост", каза Найденов.

По думите му, тази програма, която години наред е била достъпна за най-бедните социално слаби хора е на път да бъде прекратена заради кризата. Именно поради тази причина е добра идея у нас да бъде създадена структура на Хранителната банка, която да заработи, предоставяйки помощ на най-бедните слоеве от обществото.

Единственият проблем към момента, който бави стартирането на инициативата е това, че не е решен въпросът с освобождаването на дарените стоки от ДДС.
Министърът обясни, че е водил разговори с премиера Бойко Борисов и с финансовия министър Симеон Дянков, след което е създадена работна група с участието на финансисти, която трябва да проучи по какъв начин да се блокират възможностите за злоупотреби при евентуално отпадане на данъка.
„Те имат опасения, че чрез освобождаването от ДДС може да се получат случаи на злоупотреби. Предлага се система за одит така, че да се изключат подобни възможности", коментира Мирослав Найденов и си пожела възможно най-скоро ведомството на Дянков да вземе решение и да каже възможно ли е освобождаване от ДДС.

Вицепрезидентът на Глобалната мрежа за хранителни банки Крис Ребсток обясни от своя страна, че Хранителните банки в световен мащаб действат на принципа на неправителствени организации, които управляват складове, където се съхраняват дарени храни. Те се разпределят и изпращат до хората, които имат нужда от тях.

Обикновено хранителните банки събират дарени храни от цялата хранителна верига - земеделски стопанства, производители, търговци на дребно и от граждани. Става дума за храни в излишък или такива, които не могат да попаднат в търговската мрежа, както и с наближаващо изтичане на срока им на годност.

Ребсток обясни, че Хранителните банки съблюдават строги мерки за безопасността на продуктите, целостта на опаковките, сроковете на годност.
„Надяваме се, че България ще стане 51-вата държава в света с Хранителна банка", подчерта Ребсток.

Той обясни и че Глобалната мрежа на хранителните банки осигурява обучение, техническа помощ и връзки с представители в индустрията. Втората част от работата на организацията е свързана с изграждане на такива банки в България, Индия, Филипините, Тайван, Чили, Еквадор.

Директорът на Фондация за общностно развитие - ФОРА, Марина Бракалова посочи, че в България има над 1,5 млн. нуждаещи се хора, от една страна, а от друга страна - има и много храна, която е годна и може да се използва. По думите й обаче, много по-лесно е в момента годната храна да се изхвърля или унищожава, отколкото да се дари заради ДДС.

„В страните, в които работят такива банки те обслужват поне 20% от нуждаещите се. Ползите за бизнеса са намалени разходи за складиране, унищожаване, като същевременно може да се избегне залежаването на храни", обясни Марина Бракалова.
„В момента има бариери за мащабно даряване на храна, тъй като е необходимо да се плаща ДДС върху тях", посочи тя.

Идеята е да бъде създадена хранителна банка първоначално в София-област, а след това и в няколко големи града, но преди това да се случи, са необходими промени в законодателството и нормативната уредба.
Няколко фирми вече са обещали продукти, които ще дарят. Инициаторите обаче все още търсят финансиране.
Търсят се и дарители, които да осигурят помещения за складове, както и гориво.