Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 г. - 33.9 млрд. щ.д. България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). Това показват данните от последното проучване на БСК. 

В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения - 46 млрд. щ.д., Финландия - 73 млрд. щ.д., Словакия - 91 млрд. щ.д., Дания - 110 млрд. щ.д., Ирландия - 170 млрд. щ.д.

Ръстът на износа ни в щ.д. за 2019 г. спрямо 2018 г. е 0.6%, а кумулативно за последните 5 години е 33.4%. Спрямо 2006 г. - последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%. Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Според данните на НСИ, в лева ръстът 2019/2018 е 4%. Разликата с ITC Женева се дължи на промените във валутните курсове през годината.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.к. НСИ третира тази информация като конфиденциална.

По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея.

Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. щ.д., а за 2017 - 1.2 млрд. щ.д.

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Износът на машини и апарати също се представя много добре и бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции. За 2019 г. - второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти бележи сериозен спад - 20%, дължащ се основно на спад в изнасяните количества.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия. Следват руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали, конфекция, плетени облекла, мебели и изделия за обзавеждане, желязо и стомана и изделия от желязо и стомана.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2019 г. са средни и тежки нефтени масла 1 263 мил. щ.д. - 21% ръст спрямо предишната година, леки нефтени масла 1 208 мил. щ.д. и с ръст 11% за година, катодната мед - 1 001 мил. щ.д., при спад в износа 20% в стойност и 15% в количество, пшеница 944 мил. щ.д., ръст 11%, медикаменти 806 мил. щ.д. с 5% ръст, следва анодната мед с 794 мил. щ.д., спад 26% в стойност и 27% в количество, концентрати на благородни метали 594 мил. щ.д. с 47% ръст, електроапаратура 524 мил. щ.д. и 19% ръст, царевица 468 мил. щ.д. и ръст 77%, биодизел 450 мил. щ.д., ръст 20%. Тези 10 стоки формират 23,8% от износа.

Добре се представя износът на кабелни снопове за автомобилостроенето, маслодаен слънчоглед, електроенергия, електрически табла, медни концентрати, слънчогледово олио, калцинирана сода, тръбопроводи от каучук, медни пръти и профили, велосипеди със спомагателен двигател.

Най-големи потребители на български средни и тежки нефтени масла са Турция и корабно зареждане. На леки нефтени масла - Тунис, където постигаме една от най-добрите експортни цени за този продукт - 618 $/тон, и Египет. Катодната мед се продава най-вече в Китай, където постигаме една от най-високите цени - 6 187 $/тон. 88% от концентратите на благородни метали изнасяме за Германия и 10% - за Канада; те не отчитат внос от България. Пшеница продаваме в Испания и Гърция при цена около 200$/тон. Биодизел продаваме на Румъния за 896 $/т, а на Холандия - за 1 038$/т. Изнасяме електроенергия за 15 държави, но най-много за Словения и Чехия на цена 52-56 $/MWh. Нито една от двете държави не отчита внос на електроенергия от България.

Измежду стоките с износ над 100 мил. щ.д. за 2019 най-голям кумулативен ръст за последните 5 години бележат: машини за обработка на информация 1114%, биодизел 869%, медицински инструменти и апарати 232%, електрически табла 162%, тръбопроводи от каучук 126%, царевица 124%, апарати за безжични мрежи 115%, концентрати на благородни метали 113%, медни пръти и профили 107%.

Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства 6 пъти от старта си през 2017 г.

С най-голям положителен търговски баланс са леки горива, пшеница, анодна и катодна мед, средни и тежки горива, концентрат от благородни метали, царевица, кабелни снопове.

Голям ръст на световния внос има при горива, бижутерия, кораби (танкери), превозни средства за стоки, машини за обработка на данни, произведения на изкуството и антики, кораби (круизни), обувки, благородни метали, електрически лампи, контейнери за стоки.

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.

През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия - 14,8% от целия износ, при това - с положителен търговски баланс от почти половин милиард щ.д. Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5. Тези 10 партньора са пазар за 59.6% от износа. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция - 525 мил. щ.д., следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ.

Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия - 3 146 млрд. щ.д. при общ търговски дефицит на България от 3 937 млрд. щ.д. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%.

Спад над 10% им с Италия, Белгия, Дания, Грузия.