Една от основните задачи на Комисията за защита на конкуренцията е да установяваме картели. В момента сме на път да установим два такива. Единият е за болничните храни, а вторият - за доставките на IT оборудване. Днес ще започнем процедура и за трети картел - най-общо казано - в образователните услуги. Това е третият, който разкриваме за 3-4 месеца".

Това заяви зам.-председателят на КЗК Радомир Чолаков пред Нова телевизия.

Той изтъкна, че друга задача на комисията е да следи за концентрациите между предприятията. 

КЗК брани "Лукойл", няма да вади бухалката

КЗК брани "Лукойл", няма да вади бухалката

Няма картел на пазара на горивата

"Защото девиации на пазара може да се получат, когато дадено предприятие започне да изкупува конкурентите си и да става все по-голямо, докато достигне господстващо положение. Само за два месеца сме разрешили две концентрации под условие - че голямото предприятие няма да извършва определени действия, които биха навредили на пазара и на потребителите", посочи Чолаков.

Радомир Чолаков припомни, че в цялата история на КЗК има само едно такова решение - от 2005 г. "Тоест от 20 години не е имало подобно решение, а за два месеца взехме две такива", каза той.

По отношение на търговските вериги, зам.-председателят на КЗК отбеляза, че в изменението на Закона за защита на конкуренцията, прието от Народното събрание през ноември, се промениха санкциите във веригата на храните.

"Преди максималната глоба беше 300 000 лева, а за други нарушения - до 10% от оборота. Сега санкциите са изравнени - до 10% от оборота, както е в Европа. Търговските вериги поискаха отсрочка от 3 месеца, за да адаптират договорите си с доставчиците. Тези три месеца изтекоха, дадохме им още един месец", заяви той.

Причината за отсрочката е - от човещина", обясни Чолаков.

"Разбирам, че обществото очаква по-строги действия, но ние предпочитаме да подхождаме първо с диалог. Ако се наложи - може и с по-твърди мерки. Веригите знаят това. Те са предимно дъщерни дружества на европейски компании и сме ги уведомили, че очакваме да работят в България така, както работят в Германия, Австрия, Франция", подчерта зам.-председателят на КЗК. 

КЗК притеснена: Земеделието ни е на ръба, размаха пръст на Спецов

КЗК притеснена: Земеделието ни е на ръба, размаха пръст на Спецов

Производството ни намалява - пред фалит е

Чолаков допълни, че "господстващото положение само по себе си не е забранено".

"Но този, който го има, обикновено трябва да поеме определени ангажименти. Например - специални програми за подпомагане на фермери, програми за подкрепа на висшето образование в съответния сектор, инвестиции в иновации, внедряване на нови технологии, подобряване на качеството на продуктите и други. Проблемът е, че често сме щедри на обещания, но по-трудни в изпълнението им. Затова Комисията ще провери какви обещания са били дадени и дали са изпълнени", добави той.

По думите му в пазарната икономика всяко предприятие се стреми да расте максимално - това е естествен процес. Въпросът е къде е границата, след която това положение става проблемно. Монопол може да съществува само по закон. Термините често се използват с негативна конотация, но не винаги коректно. Господстващото положение не означава автоматично злоупотреба, но подлежи на регулация, акцентира зам.-председателят на КЗК.

И даде пример с проверка във фармацевтичния сектор. "При една концентрация, която разглеждахме, се установи, че придобиващото предприятие - дистрибутор на едро на лекарства, разполага с десетки ексклузивни медикаменти. В този случай ние поставихме условие да бъдат изработени правила, които да гарантират, че тези лекарства ще достигат до всеки пациент, който има нужда от тях. Когато имаш господстващо положение, имаш и отговорности към обществото", отново напомни той.

КЗК има правомощия да санкционира - например при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялни търговски практики.

"В случаите, когато установим риск от злоупотреба, можем да наложим условия, които да гарантират справедлив достъп до пазара. Но основният проблем остава - дефицитът в нормативната база, която трябва да бъде променена. Затова в следващите седмици ще изготвим списък с необходимите законодателни промени в секторите, които анализираме - храни, лекарства и други, и ще го представим на следващото правителство и съответните министерства", обеща Радомир Чолаков. 

Надценки до 90% при храните, КЗК следи горивата

Надценки до 90% при храните, КЗК следи горивата

Налагането на таван на цените на горивата е крайна мярка

По-късно от КЗК съобщиха, че разследват съмнения за картел при обществени поръчки по сигнал от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Образувано е производство за установяване на евентуално забранено споразумениеили съгласувана практика при процедури за изпълнение на редица договори по Оперативна програма "Региони в растеж" 2021-2027 г. Сигналътът на МРРБ касае нарушения по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията и чл.101 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

Процедурите по пряко договаряне са за организиране на специализирани обучения, обмяна на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители на територията на няколко общини в страната с европейско финансиране.КЗК е проучила участието на дружествата в множество процедури за възлагане на обществени поръчки със сходни възложител, предмет, участници или други характеристики. Разгледани са обществени поръчки на общините Велинград, Разград, Севлиево, Горна Оряховица и Елена.

Установени са съмнителни данни за евентуално наличие на картел под формата на тръжни манипулации, чрез постигане на координация между наблюдаваните дружества и предопределяне на избора на възложителя за изпълнител. Констатирано е, че ценовите предложения по всички поръчки в абсолютна стойност са изключително сходни, като в голяма част от тях се наблюдават близки дата и час на подаване.

Освен това в подадените ценови предложения се наблюдават еднакви правописни и граматически грешки и използване на еднакви словесни форми, които отсъстват в обявените ообразци. Също така някои параграфи в отделните ценови предложения са оформени в абсолютно идентичен стил, а данни от Агенцията по обществени поръчки (АОП) показват и един и същ IP адрес, от който участниците са кандидатствали по съответните процедури.