Комисията за защита на конкуренцията наложи глоба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД в размер на 3 746 530 лв., съобщиха регулатора.

Производството срещу телекома е образувано на основание решение на Върховния админстративен съд, с което казусът е върнат на КЗК за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предмет на разследване е твърдението от "Източна телекомуникационна компания" АД за едностранно и неправомерно прекратяване на Договора за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи от страна на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.

Комисията установява, че БТК е извършила злоупотреба с господстващо положение, състояща се в косвено налагане на извъндоговорни нелоялни търговски условия в отношенията между страните. Това е довело до тяхното преустановяване и възпрепятства осъществяването на конкурентна стопанска дейност.

Анализът на договорните клаузи показал, че въпреки формалната равнопоставеност договорът е едностранно прекратен от БТК на основания, които към момента на прекратяването са спорни между страните. Поведението на БТК е продиктувано от пазарната мощ на дружеството, която му позволява да наложи нелоялни и неравнопоставени условия извън формалните отношения, предвидени в договора между страните.

КЗК установява също, че процесното поведение на БТК има и дискриминационен характер, доколкото БТК е следвала различно поведение при сходни предходни случаи на констатиран нерегламентиран трафик.

От VIVACOM съобщиха, че ще обжалват решението на Комисията за защита на конкуренцията.

Според оператора решението на КЗК е правно необосновано и противоречи както на установените от самата КЗК факти, така и на предходното произнасяне на КЗК по случая през 2011 г.

От VIVACOM съобщиха, че ще обжалват решението на Комисията за защита на конкуренцията.

Според оператора решението на КЗК е правно необосновано и противоречи както на установените от самата КЗК факти, така и на предходното произнасяне на КЗК по случая през 2011 г.

Според БТК компанията е терминирала в мрежата й телефонни обаждания от чужбина, представяйки ги за разговори от България в нарушение с действащото законодателство за задължително идентифициране на произхода на всяко обаждане.

БТК след няколко изрични предупреждения прекратява фалшифицирания трафик, тъй като цените за национални и международни обаждания са различни, така и с изискванията на националната сигурност.

Всяко обаждане следва ясно да се идентифицира, а когато изкуствено му се „добави / прикачи" номер, това е заплаха за сигурността - както на мрежите, така и на националната сигурност, за която се грижат ДАНС и ДАТО.

Според БТК договорът между страните позволява прекратяването.

Необяснимо за БТК остава и обстоятелството, че КЗК вече е разгледала и се е произнесла по този случай през 2011 г.

"Фактите бяха абсолютно същите, но тогава КЗК не откри нарушение. Сега обаче, въз основа на същите факти или по-вероятно без да ги зачита,  КЗК "установи" най-тежкото възможно нарушение и  налага най-тежката възможна санкция", посочват в позицията си от БТК.

Същевременно, договорните отношения между жалбоподателя ИТК и Виваком продължават успешно и до сега.

На последното заседание в КЗК дори е била изразена готовност от страна на ИТК да се уредят всички отношения между страните и да бъде разширено сътрудничеството между БТК и ИТК. Този факт, обаче с лекота е отхвърлен от Комисията без да се даде възможност дори да се поясни как страните ще работят съвместно.

"От правна гледна точка това прави налагането на санкция много учудващо, тъй като е пряко признание за липса на каквото и да е увреждане на пазарните отношения", посочват още от компанията.