Институтът за пазарна икономика - ИПИ представи свое изследване за извънредните правителствени разходи през 2016 и 2017 г. На фона на непрозрачното правителствено харчене в края на годината, което не подлежи на никакъв контрол или надзор, не е изненадващо, че в международното изследване "Глобална конкурентоспособност" България се нарежда на 76-о място от 137 страни по ефикасност на публичните разходи, коментира ИПИ.

Те обясняват, че въпреки положителните фискални новини от последните години продължават да се наблюдават някои притеснителни тенденции по отношение на фискалната политика, които са налице както в периода на икономически бум до 2008 г., така и в последните две години (2016-2017 г.).

Слабостите по отношение на фискалната политика са в две направления - нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно изпълнение на бюджета през годината. Първата слабост е свързана с изготвяне на силно консервативни бюджетни прогнози, които водят до сериозно разминаване между очакваното и реалното изпълнение на бюджета. Втората слабост е свързана с твърде голямата дискреция при изпълнението на публичните разходи, посочват от института, допълва ИПИ.

Коментират, че фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа стабилност, заедно с валутния борд. Това е валидно както за периода преди икономическата криза от 2009 г., така и след нея. След дълга поредица от бюджетни дефицити в периода 2009-2015 г. публичният дълг достига около 25% от БВП към края на септември 2017 г., което е третото най-ниско ниво сред страните от ЕС след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и значително по-ниско от средноевропейското ниво от 82,5%.Намаляването на публичните задължения през последните две години се дължи на бюджетните излишъци през 2016-2017 г., въпреки че и през двете години бяха планирани дефицити.

Дискрецията или "ръчно управление" на бюджета от страна на изпълнителната власт се изразява в: забавяне на разплащания и изкуствено увеличаване на бюджетните разходи в края на годината; прехвърляне на средства, предвидени за капиталови разходи, към други разходни пера като заплати и текуща издръжка; изпълнение на дейности без първоначално осигурено финансиране в бюджета.

От направения преглед на бюджетното изпълнение през 2016 и 2017 г. става ясно, че то не зависи нито от развитието на икономиката (това са годините с най-висок икономически растеж след кризата, като през 2017 г. се постигна и рекордно висока заетост), нито от форсмажорни фактори като непредвидени разходи, лоша събираемост на приходите, обяснява ИПИ.

Според тях, изпълнението се характеризира с висок дял на дискреционните разходи, които са концентрирани през последните два месеца на годината. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал.

Снимка 342709

Източник: Институт за пазарна икономика – И.П.И.

С Постановления на Министерски съвет (ПМС) са отпуснати допълнителни разходи в размер на над 2,2 млрд. лв. годишно в периода 2016-2017 г. Това се случва под формата на преструктуриране на първоначално одобрени разходи, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и предвидени средства по централния бюджет.

ИПИ считат, че дори отпускането на първоначално предвидени средства с ПМС за дискреционен разход, тъй като над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими, тоест нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали изобщо ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години.

Прегледът на ИПИ на изпълнението на бюджета за 2016 и 2017 г. показва, че над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет). Месечните данни показват, че през ноември делът на дискреционните разходи се увеличава до между 6,5-9,5%, а през декември скача дори до 23-26%. 

Около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи, допълват от института.

Обясняват, че близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси.

Допълват, че същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти.

Снимка 342710

Източник: Институт за пазарна икономика – И.П.И.

За ИПИ, практиката на ударни публични разходи в края на годината е силно изразена до 2008 г., макар че и през следващите години е налице, но в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като, според ИПИ, ясно илюстрира, че тя се управлява ръчно, дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и добрите практики.

Пълен текст на изследването "Дискреционните публични разходи през 2016 и 2017 г. - размер, произход и предназначение".