Президентът Георги Първанов разпространи втора своя статия, в която се разработват идеи по глобални и актуални за страната ни теми.

След като преди дни излезе текстът му свързан с научната политика на държават, сега държавният глава разработва 17 алтернативни идеи свързани с енергетиката.

Статията се публикува на сайта на движението АБВ и е написана в съавторство с Антонина Хабова, главен експерт в президентската администрация.

Още в началото Първанов заявява, че след петъчното заседание на Европейския съвет така и не е станала ясна българската позиция по обсъжданите в Брюксел нови идеи за енергийната сигурност на Европа.

Българският президент още няколко пъти критикува „между редовете" поведението на управляващите по отношение на енергийната политика.

Най-остри са тези критики във връзка с АЕЦ Белене, където Първанов обявява, че позицията на кабинета по съдбата на втората ни АЕЦ е една от ярките илюстрации за колебливата, непоследователна линия на правителството.

Обърканите им, често променящи се послания поставят под въпрос изобщо бъдещето на ядрената ни енергетика, подчертава президентът Първанов.

Според Първанов трябва да да се ускорят дейностите по изграждането на новата ни атомна централа като стратегически проект за енергийната и като цяло за националната ни сигурност.

По думите на държавния глава, до момента многобройните изказвания не постигат нищо друго освен да обосноват линията на замразяване на проекта.

Първанов е убеден, че АЕЦ „Белене" - изградена при високото ниво на безопасност на блоковете, в пълно съответствие с действащите международни стандарти и при пълна прозрачност - ще допринесе за значително по-чист електроенергиен микс, ще помогне за изпълнението на ангажиментите за намаляване на вредните емисии, ще даде на страната сигурна (за разлика от непредсказуемия режим на производство на енергия от ВЕИ), по-евтина енергия, намаляваща зависимостта от вноса на енергийни суровини. Сред предимствата на проекта е и това, че той вече е одобрен от ЕК.

Не приемам за сериозно вкарването в дебата на темата за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Колзодуй" като алтернатива на централата в Белене, заявява Първанов в статията си.

По думите му забавянето води и до оскъпяване на проекта. По повод цената, Първанов коментира, че е склонен да приема мнението на експерти, че правилният механизъм на индексация е по-работещ и по-изгоден за нас от амбицията да се определи твърда цена.

От началото на 2009 г. настоявам и пред руската страна, и пред българската изпълнителна власт да се приеме индекс на ескалация на цените ЕС-27, от което биха се спестили над 1 млрд. Евро, сочи още Първанов в статията си.

Той „настъпва" управляващите и по отношение на работата по стратегическия проект за пренос на компресиран газ през Черно море.

Ние започнахме разговори с Азербайджан и Туркменистан преди Румъния, но те ни изпревариха, подписвайки споразумение по проекта АГРИ (за доставка на азербайджански втечнен газ през Грузия за Румъния и Унгария), пише още първанов.

В началото на статията си държавният глава изтъква, че газовият пазар в Югоизточна Европа се състои от затворени в себе си локални пазари, които имат малък капацитет, слаба гъвкавост, а оттук - ниска ефективност и способност да реагират на резки изменения в обемите и цените на доставките.

По думите му необходимо е да се довърши свързването на тези изолирани локални пазари в една газопреносна мрежа, както и да се привлекат инвестиции за развитие на една общорегионална инфраструктура за пренос, съхраняване и дистрибуция на природен газ, за регазификация на втечнен газ.

Така ще се формира динамичен регионален пазар на природен газ, представляващ интерес за доставчиците, пазар, който ще повиши енергийната сигурност на страните от южното европейско направление, ще подобри стандарта на живот на гражданите и ще стане мощен фактор за икономически растеж на Балканите.

Президентът подчертава, че България не трябва да изчаква, а да бъде активният фактор, доверителен партньор в преговорите със страните от Черноморието и Каспийския регион, от Близкия изток.

Първанов припомня, че в предишните години с някои от страните в тези региони сме договорили още над 4 млрд. куб. м природен газ за България. На тази основа ние можем да реализираме изпреварващо своите национални цели преди старта на „Набуко".

Това според Първанов налага бързи действия на изпълнителната власт в няколко посоки.

На първо място е активно участие на „Булгартрансгаз" в реализацията на проектите „Южен поток" и „Набуко". И „Набуко", и „Южен поток" са необходими за европейската енергийна сигурност предвид потреблението на газ около и след 2025 г., коментира Георги Първанов.

По мнението му България трябва и занапред, както и досега, да участва активно в подготовката на условията за реализацията и на двата газопровода. Така нашата страна ще се утвърди като основна транзитна страна за ЕС на природен газ за южното европейско направление.

Първанов настоява  и за ускорена реализация на постигнатата договореност с Азербайджан за доставки на 1 млрд куб м газ.
Азербайджан има готовност веднага да започне доставянето на газ за България. С Турция има принципна договореност да използваме газопреносната й мрежа на реципрочни начала, при условията, по които руски газ преминава през българска територия за южната ни съседка.
Това според държавния глава би било един малък, но истински, важен пробив в посока към разнообразяване на източниците и трасетата за доставка на природен газ.

Необяснимо е, изтъква Първанов, защо след постигнатата на президентско ниво договореност и при наличието на съответния меморандум вече година и половина няма реално движение по въпроса. Пропускането на тази възможност (от некомпетентност, политическа недалновидност и/или конюнктурно мислене), би било изцяло в ущърб на националния интерес, подчертава той.

Сред президентските идеи е и възможно най-бързо изграждане на междусистемните връзки с гръцката и турската газови системи, както и ускоряване и задълбочаване на работата по стратегическия проект за пренос на компресиран газ през Черно море.
В тази връзка енергийната ни дипломация трябва да развие темата за терминал за втечнен газ, която да бъде разработена заедно с южните ни съседи, настоява президентът.

По думите му България може да предложи обединяване на възможностите за доставки на компресиран и втечнен газ като решение за европейската енергийна сигурност в случай на затруднения за „Набуко".

Първанов настоява за финализиране на преговорите с „Газпром" за нов дългосрочен договор за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставки на газ до 2030 г. (вкл. и отпадане на посредниците, за което, по думите на президента - той апелира отдавна и беше поето като идея от сегашното правителство).

Президентът коментира и темата за петролопровода „Бургас-Александруполис", с изричната уговорка, че по него трябва да се работи в случай на позитивна екологична оценка.

По думите му българският интерес трябва да бъде защитен с редица конкретни предложения за увеличаване на печалбата ни, след които - изграждането на съвместна компания за обслужване на превоза на нефт през Черно море за петролопровода, участие в монтажните работи, подизпълнение на редица други дейности (включително проектантски).

По проекта „Бургас-Александруполис" работят поне четири поредни правителства. Реализацията може да стане сега със засилване на българската позиция. А може и лесно да се намерят причини да се откажем и трасето да мине през южните ни съседи, заявява Първанов.