"Пенсия ли"?!

Две истории - за моите съседи баба Руска на 93 г., която още работи и за сирачето, дето "по пари ходи, а гладно стои"

На пръв поглед тези две истории нямат много общо помежду си, но нишката между тях е ...темата за пенсионирането ни.

"Пенсия ли"?! Често в моята работа като финансов консултант ми се е случвало да чувам това възклицание. От млади или не чак толкова млади, от средна ръка хора до такива с водещи професии и позиции в обществения живот. Очевидно усилията на финансовите експерти и държавата темата за пенсионирането да не буди скука у младите не дават желания резултат. И тя продължава да е тема все тъй обрасла с възражения и непознаване.

Как да се подсигурим финансово за есента и зимата в живота ни? Какво трябва да знаем за тристълбовия пенсионен модел? Какво даваме, какво и кога ще получим в замяна?

Нека ви разкажа моите две истории.

Моята съседка е баба Руска, която е на 93 г. Тя живее повече от скромно с малката си пенсия. За да си помага за разходите, тя все още работи. Надомно бродира ръчно покривки. За износ. Въоръжена с огромна увеличителна лупа, приведена, боде с иглата в съсухрените си ръце. За да си докара още стотина лева на месец... За шепите лекарства, с които се поддържа.

Можеше ли да си гледа безгрижно старините без да се налага да работи на преклонна възраст?

Дали не се осланяме прекалено много на държавата или на децата ни да се погрижат за нас, когато остареем?

Само че децата на баба Руска имат свои деца, внуци и дори правнуци, за които да се грижат. А държавата ни не е толкова богата, че да осигурява безметежен пенсионерски живот на гражданите си.

А познавате ли деца сираци, които видимо живеят в лишения?

А знаете ли, че в същото време, едни пари по пенсионни сметки на починалите им, за жалост родители, чакат да бъдат потърсени?

Става въпрос за хиляди, а понякога и десетки хиляди левове, с които тези осиротели деца могат да бъдат нахранени, облечени, да получат образование и равен шанс в живота. Непотърсени поради незнание, тези пари могат да бъдат безвъзвратно загубени.

Е как така, ще кажете. И защо в двете истории общото да е познаването на пенсионния модел в България.

Как функционира пенсионната система в България?

Още от 2000 г., след наложителна реформа у нас, действа пенсионна система, която се опира на три стълба.

Реформата имаше за цел да облекчи напрежението от негативните демографски тенденции - застаряващото население и ниската раждаемост. И да подобри жизнения стандарт на бъдещите пенсионери, като добави допълнителен доход към държавната пенсия.

Първи стълб: Държавно обществено осигуряване

Преди реформата грижата за старините ни беше поверена само на държавата, като осигуровките отиваха в така наречения I стълб - Държавно обществено осигуряване (ДОО).

Как работи първи стълб

Първи стълб действа на принципа на солидарност между поколенията, като от работещите хора се удържат осигуровки. Те се изплащат под формата на пенсии на възрастното население.

Т.е. сегашните пенсионери се издържат от сегашните работещи. Затова този стълб се нарича още разходопокривен, макар че около половината от необходимите пари за пенсии не могат да бъдат покрити с вноските от работещите.

Просто няма достатъчно работещи. Разликата се дофинансира от данъците ни чрез държавната хазна.

Втори стълб: Допълнително задължително пенсионно осигуряване

С реформата беше въведена и лична отговорност на всеки човек за късните му години чрез изграждането на II стълб - Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). То е в сила за всички лица, родени след 31. 12.1959 г.

Как работи втори стълб

Втори стълб работи на капиталов принцип, като вноските постъпват по индивидуална партида и се инвестират от частни Пенсионно осигурителни дружества (ПОД). Целта е да се постигне доходност в Универсален Пенсионен фонд (УПФ) и в Професионален пенсионен фонд (ППФ).

В УПФ се осигуряват всички работещи, които са родени след 31 Декември 1959 г.

В ППФ се осигуряват всички работещи, които работят при по-тежки условия. Т.е. полагат труд по, така наречените, първа или втора категория труд и имат право да се пенсионират по-рано от останалите.

Пенсии от втори стълб

Пенсията от УПФ е пожизнена, а от ППФ е с фиксиран срок. Нейната цел е да покрие периода между по-ранното пенсиониране и пенсионирането при трета категория труд.

Н5: Кога стават наши нашите средства в УПФ и в ППФ?

Средствата събрани в тези партиди не могат да бъдат изтеглени преди пенсиониране, освен при възникването на точно определени специални обстоятелства.

При смърт на осигуреното лице

В този случай средствата се наследяват от законните наследници по права линия

При настъпване на трайно намалена работоспособност над 89,99%

Изплаща се половината от натрупаните средства, а при определени условия се позволява ранно пенсиониране и на хората, които полагат най-масовата трета категория труд.

Трети стълб: Допълнително доброволно пенсионно осигуряване

Въведе се и III стълб - Доброволно пенсионно осигуряване (ДПО), в който може по желание да се осигурява всеки на възраст над 16 години. Без лимит на горната възрастова граница.

Как работи трети стълб

При третия стълб е предвидена голяма свобода и гъвкавост. Вноските са доброволни. На практика, принципът е "внасяй колкото можеш и когато можеш".

Кога стават наши нашите средства в ДПФ?

Средствата се натрупват по индивидуална партида и се инвестират с цел получаване на срочна допълнителна пенсия. Но могат да бъдат изтеглени и по всяко време преди това.

Други екстри на ДПФ?

Към това се добавя и възможността за данъчни облекчения. Те могат да намалят плащаните от нас данъци с до 10%.

Осигурителни вноски

В първи и втори стълб - УПФ и ППФ

Осигурителните вноски се разпределят между наетите и работодателя в зависимост от годината ни на раждане и категорията труд. Те се изчисляват като процент от месечното брутно възнаграждение.

В трети стълб - ДПФ

Осигурителните вноски в трети стълб са в размер, определен от самия осигурен. Ако решим, че искаме да се осигуряваме допълнително за пенсия - сами ще определим размера и честотата на вноските в ДПФ.

Изборът на компанията и фонда, в който да се осигуряваме за допълнителна пенсия, е личен.

Осигурителен фонд

За първи път избираме осигурителния си пенсионен фонд, когато започваме първата си работа. Срокът да направим това е тримесечен.

Но повечето млади хора не се възползват от това си право. Така, в над 90 на сто от случаите пропускат този срок. Тогава се разпределят служебно от комисия в Националния осигурителен институт.

Веднъж попаднали в пенсионен фонд, можем да го сменим, като условието е да е минала поне една година от последната промяна.

Предимствата на трите стълба

Трите стълба на пенсионния модел взаимно се допълват.

Счита се, че пенсията от първия стълб (държавната) би могла да осигури около 30% от доходите на всеки, който се пенсионира. На практика, тази пенсия ще бъде в размер на около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране.

Пенсията от втория стълб - задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени от 1960 г. нататък - би следвало да осигури допълнителни 10-15%. Или общо тези два стълба ще осигурят между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.

Разликата от около 20% (до достигането на препоръчителните 70% от последната заплата) трябва да бъде компенсирана от всеки от нас индивидуално. Това става чрез осигуряване в доброволен пенсионен фонд или чрез други подходящи финансови инструменти.

Така, когато се пенсионираме, ще бродираме само за удоволствие.