Правителственото решение за участието на Българска банка за развитие (ББР) в увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ) предизвика сериозно обществено брожение. Причината бе, че това увеличение бе абсолютно ненужно и дори нежелано за мажоритарните собственици на ПИБ, защото и без него банката имаше над 18% капиталова адекватност, което е много над регулативния минимум. В същото време обаче правителството убедено твърдеше, че въпросното увеличение е от критично важно значение за влизането на страната ни в Банковия съюз, което било ключово условие за присъединяването ни към валутно-обменния механизъм ERM II. Въпросното твърдение вече също е спорно, защото се оказа, че споразумението за присъединяване на България към Банковия съюз на ЕС е подписано няколко дни преди увеличението на капитала на българската банка. Но към момента на вземане на правителственото решение за участието на ББР в капитала на ПИБ това обстоятелство не бе ясно.

Ясно бе, че с влизането в Банковия съюз и в ERM II, правителството смята да отбележи сериозен политически успех с цел да получи партийни бонуси. Друг е въпроса, че и в това отношение сметките му излязоха криви. Но ползването парите на държавната ББР за постигането на политически цели естествено породиха контра реакция.

Първо бизнесменът Владислав Панев и адвокат Албена Белянова подадоха жалба във Върховния административен съд срещу решението за участието на ББР в увеличението на капитала на ПИБ. След това по искане на парламентарната опозиция в Народното събрание бе създадена специална комисия за разглеждане на фактите и обстоятелствата около това увеличение.

Докато на парламентарната комисия все още й предстои да свърши работата за която е създадена, то Върховният административен съд (ВАС) вече се произнесе по жалбата, свързана с участие на ББР в увеличението на капитала. В официалното съобщение на съда по случая се казва, че той оставя без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на решенията на Министерския съвет за участие на Българска банка за развитие (ББР) в увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ).

"Върховните съдии от тричленния състав приемат, че спорът за законосъобразност на решенията не е подведомствен на административния съд, тъй като решенията на МС нямат характер на административен акт по смисъла на чл. 21 от Административно процесуалния кодекс (АПК,) нито по смисъла на чл. 65 АПК или на нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК.

Решенията за участие на ББР АД в увеличението на капитала на ПИБ АД са взети при упражняване на правата на принципала - Министерство на икономиката и енергетиката, в търговското дружество. Съгласно чл. 4, ал.6 от Устава на "Българската банка за развитие" АД банката може да участва в дружества при спазване на изискванията на българското законодателство. В тази насока решението за участие на една банка в увеличаването на капитала на друга, като създаващо търговско правоотношение, е извън регулируемата подведомственост на административните съдилища.

Върховните съдии приемат също, че решенията на МС са с вътрешен характер без външно проявление към правата и интересите на жалбоподателите", се казва в съобщението на ВАС.

За да бъдат напълно разбрани тези съдебни мотиви е добре да се знаят аргументите на жалбоподателите, които са в кориците на делото, като се изразяват правистите. Там е посочено, че със становище с вх. № от 21.08.2020 година жалбоподателите В. Панев и А. Белянова излагат съображения в два пункта: 1. Относно наличието на правен интерес, подкрепен с доказателства, от оспорване на решенията на МС по т.1 от дневния ред на заседанието на МС от 12 юни 2020 година; 2. Относно допустимостта и основателността на искането за спиране на изпълнението на решенията на МС по т.1 от дневния ред на заседанието на МС от 12 юни 2020 година.

По т.1 от становището, жалбоподателите В. Панев и А. Белянова обосновават правния си интерес от оспорване по съдебен ред на сочените решения на МС с: 1. Правото им на български граждани да живеят в правова държава; 2. Правото на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България; 3. Нарушено право на участие в производството по издаване на процесното решение;

4. Използването на "публичен ресурс" за участието на "Българската банка за развитие" АД в увеличението на капитала на "Първа инвестиционна банка" АД; 5. Използването на данъци и такси на гражданите на Република България за обслужване на частни интереси; 6. Наличието на множество случаи на упражняване на власт в противоречие с разпоредбите на Конституцията на Република България и законите на правовата държава;

7. Качеството на самоосигуряващо се лице и майка на дете на [години] на А. Белянова, при условие, че родителите на деца от 14 до 18 години и самоосигуряващите се лица били изключени от списъка с подпомогнати в условията на COVID - 19 лица;

8. Лошата политика на МС по разпределяне на публичен ресурс вместо за подпомагане на лицата в условията на COVID - 19, за финансиране на частни банки в частен интерес. 9. Пълната непрозрачност при разпределението на сочения публичен ресурс; 10 Решенията на Конституционния съд по к.д. № 5/2003 година, по к.д. № 13/1993 година, по к.д. № 18/1995 година; по к.д. № 6/2019 година.

Накратко, жалбоподателите приемат, че като [гражданство], единият от които самоосигуряващ се и родител на дете на [години], които имат задължение да заплащат данъци и такси в Република България, имат пряк и непосредствен личен правен интерес да оспорват решение на МС, с което публичен ресурс от "Българската банка за развитие" АД се използва за увеличението на капитала на "Първа инвестиционна банка" АД, без осигурена възможност на участие на обществото при вземането на това решение, при неясна и непрозрачна процедура по приемането му и при ощетяване на българските граждани в условията на COVID - 19, предвид лошото разпределение на публичен ресурс не в защита на населението и при недобра социална политика на Министерски съвет (МС). В становището са представени извадки от посочените решения на КС в смисъл на отстояване на конституционни принципи на правовата държава, защита чрез съд и осигуряване на законосъобразно упражняване на държавна власт в интерес на българските граждани.

От целия този случай става ясно, че решения на държавните органи за ползването на пари на държавни дружества в частно-правни взаимоотношения, като например сделки за покупко-продажба не са административни актове, и по тази причина не попадат под юрисдикцията на административните съдилища.

Ако се абстрахираме от конкретния случай обаче, това решение на ВАС повдига въпроса, кой е ефективния съдебен ред, по който гражданите имат възможност да възпрат евентуални действия на държавните институции, които могат да са финансово неефективни и дори вредни? Представете си например, че правителството през енергийния министър нареди на държавната НЕК да участва в увеличение на капитала - да кажем на ТЕЦ "Варна". Как може съдебно да бъде възпряно това решение от лица, които го сметнат за разхищение на държавни пари или за предоставянето им с цел създаване на преференции за определени лица? Отговорът е никак.

Трябва да се търси в действието акт на престъпление, за да се сезира покуратурата. А ако решението е взето грамотно от правна гледна точка търсенето на акт на престъпление в него ще е предварително загубено време. А и дори да има някакъв престъпен акт съвсем не е сигурно, че правоохранителната система у нас ще реши да се задейства или ще направи това ефективно и навреме, така че да възпре сделката. Затова настоящото решение на ВАС поставя и друг въпрос - дали не е време да се помисли за промяна в правния режим, регулиращ статута на държавната собственост, в това число в търговски дружества, и разпоредителните сделки с нея.