За периода от 2019 до 2021 г. разходите за временна неработоспособност поради общо заболяване са се увеличили с близо 35%. Вследствие на ковид пандемията броят на изплатените от държавното обществено осигуряване (ДОО) работни дни на лица заради гледане на болен и карантина е нараснал повече от 4 пъти. Това показва анализ, публикуван в последния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ).

Данните включват изплатените парични обезщетения при временна неработоспособност и временно намалена работоспособност поради общо заболяване, включително: временна неработоспособност поради общо заболяване; временна неработоспособност поради нетрудови злополуки; временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина; санаторно-курортно лечение поради общо заболяване и трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване.

От НОИ припомнят, че въведената през 2020 г. и продължила през цялата 2021 г. епидемична обстановка в страната е наложила изменения в Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи във връзка с уреждане въпросите с поставянето на големи групи хора в режим на карантина. От 17 август 2021 г. са създадени условия за облекчен режим при издаването на болничен лист с причина "карантина". Въведено е изключение от общото правило за максимална продължителност на отпуска поради временна неработоспособност и предоставена възможност за издаването му от лекуващия лекар, независимо от броя на дните във временна неработоспособност на лицето към конкретния момент. Промяната касае и максимално разрешения брой дни отпуск поради временна неработоспособност от ЛКК без разрешение на ТЕЛК от 180 дни без прекъсване и 360 дни с прекъсване в настоящата и две предходни години. През периода 2019-2021 г. продължава тенденцията на повишаване на разходите на ДОО за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност и временно намалена работоспособност поради общо заболяване. През 2021 г. разходите за тези обезщетения са в размер на 797 547,7 хил. лв. и са с 204 706,6 хил. лв. (или с 34,5%) повече спрямо 2019 г. и със 111 938,9 хил. лв. (с 16,3%) повече спрямо 2020 г.

Увеличението на разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност и временно намелена работоспособност се дължи на: увеличението в броя на лицата с платени обезщетения от ДОО с 29,1%, при намаляващ средномесечен брой осигурени лица за фонд "Общо заболяване и майчинство" с приблизително 80,0 хил. души за периода. Броят на лицата, на които е начислено поне едно парично обезщетение, е нараснал с 283,2 хил. души - от 972,9 хил. души през 2019 г. на 1 256,1 хил. души през 2021 г.; ръста в броя на изплатените от ДОО работни дни - от 17,3 млн. дни до близо 19,0 млн. дни. Нарастването за периода е с 1,7 млн. работни дни или с 10%; нарастването на общия брой издадени през 2021 г. (2 821,8 хил.) болнични листове - с 6,2% спрямо 2020 г. и с 4,1% спрямо 2019 г. (2 710,6 хил.); нарастването на общия брой издадени през 2021 г. (2 346,1 хил.) болнични листове, по които има плащане от ДОО - с 6,7% спрямо 2020 г. и с 13,8% спрямо 2019 г. (2 061,3 хил.); ръста на среднодневния размер на паричните обезщетения при временна неработоспособност и временно намалена работоспособност поради общо заболяване - от 34,36 лв. на ден през 2019 г. на 42,03 лв. през 2021 г., или с 22,3%.

24 500 болнични за COVID карантина са издадени у нас

24 500 болнични за COVID карантина са издадени у нас

Вчерашният ден бележи рекорд - 734 болнични листове

Общо декларираните от работодателите като изплатени на осигурените от тях лица работни дни във временна неработоспособност (общо за всички причини) нарастват от 5,6 млн. работни дни през 2019 г. до почти 5,9 млн. работни дни през 2021 г. За изследвания период нарастването е с 289,9 хил. работни дни или с 5,2%. През 2020 г. е отчетено слабо понижение на изплатените работни дни от работодател с 1,7% спрямо 2019 г., което се дължи основно на факта, че през годината намалява общият брой на осигурените лица във фонд "Общо заболяване и майчинство" - от 2 615,6 хил. осигурени лица през 2019 г. (средномесечно) до около 2 490,9 хил. осигурени лица през 2020 г. и 2 535,6 хил. осигурени лица през 2021 г.

През разглеждания период се наблюдава както нарастване на средствата за изплащане на обезщетенията при временна неработоспособност поради общо заболяване, обезщетенията при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина и при обезщетенията при временна неработоспособност поради нетрудови злополуки, така и промени в структурно отношение.

Най-голям дял (между 83,0% през 2019 г. и 75,1% през 2021 г.) в структурата на разходите по видове парични обезщетения заемат разходите за обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване. През 2021 г. средствата (598,8 млн. лв.) нарастват с 21,7% (или със 106,9 млн. лв.) спрямо 2019 г. и с 11,8% (или с 63,2 млн. лв.) спрямо 2020 г.

Увеличението на разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване се дължи на: нарастване в броя на лицата с платено обезщетение от ДОО с 3,6% спрямо 2019 г. Броят на лицата, на които е начислено поне едно парично обезщетение от този вид, е нараснал с 27,4 хил. души - от 770,4 хил. души през 2019 г. на 797,8 хил. души през 2021 г.; ръст на изплатените от ДОО работни дни с 0,5% спрямо 2019 г. - от 14 360,1 хил. дни през 2019 г. до 14 431,7 хил. дни през 2021 г., като едновременно с това е отчетен спад в броя на болничните листове с 0,2% през разглеждания период; ръст на среднодневния размер на паричното обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване с 21,1% - от 34,26 лв. на ден през 2019 г. на 41,49 лв. през 2021 г.

Повишаването на среднодневния размер е основната причина за увеличението на разходите за този вид парично обезщетение. На второ място в структурата на разходите по видове парични обезщетения традиционно (с изключение на 2021 г.) следват разходите за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност поради нетрудови злополуки с дял между 13,8% през 2019 г. и 11,2% през 2021 г. Темпът на нарастване на разходите за периода при този вид обезщетение е с 9,2% (или със 7,5 млн. лв.) спрямо 2019 г. и с 8,5% спрямо 2020 г. Увеличението на разходите се дължи основно на нарастването с 18,8% на среднодневния размер на паричното обезщетение (от 35,18 лв. през 2019 г. на 41,79 лв. през 2021 г.), докато броят на лицата с плащане от ДОО, на болничните листове и на изплатените работни дни намалява за периода. Интерес представляват разходите за изплащане на парични обезщетения при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина. Ръстът на разходите за този вид обезщетения следва темпа на разпространение на COVID-19 за периода 2020-2021 г. Техният дял в структурата на разходите по видове парични обезщетения се изменя както следва: 3,2% през 2019 г., 9,8% през 2020 г. и 13,7% през 2021 г.

За разглеждания период нарастването на разходите е 5,8 пъти, или от 18,8 млн. лв. през 2019 г. до 109,1 млн. лв. през 2021 г. Най-голям дял (между 83,0% през 2019 г. и 75,1% през 2021 г.) в структурата на разходите по видове парични обезщетения заемат разходите за обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване. През 2021 г. средствата (598,8 млн. лв.) нарастват с 21,7% (или със 106,9 млн. лв.) спрямо 2019 г. и с 11,8% (или с 63,2 млн. лв.) спрямо 2020 г.

Снимка 580086

Източник: НОИ

Увеличението на разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване се дължи на: нарастване в броя на лицата с платено обезщетение от ДОО с 3,6 на сто спрямо 2019 г. Броят на лицата, на които е начислено поне едно парично обезщетение от този вид, е нараснал с 27,4 хил. души - от 770,4 хил. души през 2019 г. на 797,8 хил. души през 2021 г.; ръст на изплатените от ДОО работни дни с 0,5 на сто спрямо 2019 г. - от 14 360,1 хил. дни през 2019 г. до 14 431,7 хил. дни през 2021 г., като едновременно с това е отчетен спад в броя на болничните листове с 0,2 на сто през разглеждания период; ръст на среднодневния размер на паричното обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване с 21,1 на сто - от 34,26 лв. на ден през 2019 г. на 41,49 лв. през 2021 г.

Повишаването на среднодневния размер е основната причина за увеличението на разходите за този вид парично обезщетение. На второ място в структурата на разходите по видове парични обезщетения традиционно(с изключение на 2021 г.) следват разходите за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност поради нетрудови злополуки с дял между 13,8% през 2019 г. и 11,2% през 2021 г. Темпът на нарастване на разходите за периода при този вид обезщетение е с 9,2 на сто (или със 7,5 млн. лв.) спрямо 2019 г. и с 8,5 на сто спрямо 2020 г. Увеличението на разходите се дължи основно на нарастването с 18,8 на сто на среднодневния размер на паричното обезщетение (от 35,18 лв. през 2019 г. на 41,79 лв. през 2021 г.), докато броят на лицата с плащане от ДОО, на болничните листове и на изплатените работни дни намалява за периода. Интерес представляват разходите за изплащане на парични обезщетения при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина. Ръстът на разходите за този вид обезщетения следва темпа на разпространение на COVID-19 за периода 2020-2021 г. Техният дял в структурата на разходите по видове парични обезщетения се изменя както следва: 3,2% през 2019 г., 9,8% през 2020 г. и 13,7% през 2021 г. За разглеждания период нарастването на разходите е 5,8 пъти, или от 18,8 млн. лв. през 2019 г. до 109,1 млн. лв. през 2021 г.

Тази група се отличава от останалите с най-голяма динамика, която се дължи на: увеличение 4,3 пъти на броя на изплатените от ДОО работни дни на лицата с обезщетения при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина - от 559,3 хил. работни дни през 2019 г., на 1 514,9 хил. работни дни през 2020 г., до 2 399,6 хил. работни дни през 2021 г. Повишението на изплатените работни дни е в резултат на високата заболеваемост и разпространението с изключително бързи темпове на COVID-19 и поставянето под карантина както на заболелите, така и на контактните лица; нарастване с 3,5 пъти на броя на лицата с платени обезщетения от ДОО - от 104,7 хил. души през 2019 г. на 367,1 хил. души през 2021 г.; нарастване 2,6 пъти на броя на издадените болнични листове с причина карантина, по които има плащане от ДОО - от 187,5 хил. болнични листове през 2019 г. до 491,2 хил. болнични листове през 2021 г.; ръст от 35,2% (или с 11,83 лв. на ден) на среднодневния размер на паричното обезщетение при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина - от 33,65 лв. на ден през 2019 г. на 45,48 лв. през 2021 г.

С най-малък дял са разходите за паричните обезщетения за санаторно-курортно лечение поради общо заболяване (с дял между 0,02% през 2019 г. и 0,01% през 2021 г.) и за обезщетенията за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване (с дял между 0,01% през 2019 г. и 0,004% през 2021 г.). В тези две групи разходи е налице спад на изплатените суми, съответно с 5,7% за обезщетения за санаторно-курортно лечение и с 28,1% за обезщетенията за трудоустрояване.

Разпределението по териториален признак показва, че с най-голям дял от лицата с изплатено обезщетение при временна неработоспособност и временно намалена работоспособност за общо заболяване са лицата, получили такова обезщетение от ТП на НОИ София-град - близо 1/3 от получателите на този вид обезщетения. Следват ТП на НОИ Пловдив (10,6% за 2021 г.), Варна (6,3%), Стара Загора (5,1%), Бургас (4,5%) и т.н. Същата е ситуацията и с разпределението на болничните листове с плащане от ДОО. На първо място е ТП на НОИ София-град с платени 720,9 хил. листове за 2021 г. или 30,7% от всички болнични листове с плащане от ДОО, следвано от ТП на НОИ Пловдив (253,5 хил. или 10,8%), Варна (142,1 хил. бр. или 6,1%), Стара Загора (127,4 хил. или 5,4%) и Бургас (103,5 хил. или 4,4%). Тези пет териториални поделения имат най-голям принос в ръста, отчетен за разглеждания период, на болничните листове (принос от 65,4% от ръста в общ размер на 284,8 хил. болнични листове), на изплатените работни дни в отпуск по болест (принос от 76,0% от ръста в общ размер на 1 309,3 хил. изплатени работни дни) и на извършения разход за този вид обезщетения (принос от 63,7% от ръста в общ размер на 130 319,7 хил. лв.). Посочените области са с най-голяма концентрация на лечебни заведения и са с най-висока степен на икономическо развитие. При всички възрастови групи се отчита повишение%йностите на показателите, характеризиращи изплатените обезщетения при временна неработоспособност и временно намалената работоспособност поради общо заболяване.

Най-голямо увеличение в процентно изражение на издадените болнични листове с плащане от ДОО, изплатената сума за тях и на платените работни дни за периода 2019-2021 г. се отчита при най-високите възрастови групи - 45-54 г., 55-64 г. и 65 и повече години. На тези три възрастови групи се дължи 71,2% (с 202,8 хил.) от нарастването на болничните листове с плащане от ДОО, 66,5% (със 136 104,1 хил. лв.) от нарастването на извършения разход по тях и 79,6% (с 1 370,5 хил.) от ръста на изплатените работни дни в отпуск по болест. По-възрастните генерации като цяло са с по-лош здравен статус и в допълнение към този факт разпространението на заболяването COVID-19 засегна в по-голяма степен икономически активното население на възраст над 45 години. По-възрастните работници са и с по-висок осигурителен доход от по-младите, което води и до увеличение в общата среднодневната сума за 2021 г. (42,03 лв.) спрямо 2019 г. (34,36 лв.).

Среднодневният размер на обезщетението на 45-54-годишните се е увеличил с 23,2% (от 35,50 лв. за 2019 г. на 43,73 лв. за 2021 г.), на 55-64 годишните с 23,9% (от 34,06 лв. на 42,21 лв.), а на лицата на 65 и повече години - с 24,3% (от 29,45 лв. на 36,61 лв.). Над 80% от болничните листове с плащане от ДОО през 2021 г. са издадени от лечебни заведения от извънболничната помощ (индивидуални и групови, специализирани и неспециализирани извънболнични практики, медицински, дентални, диагностично-консултативни центрове и т.н.). На този тип заведения се дължи и 70,7% от изплатената сума и 70,8% от изплатените работни дни за 2021 г. За разглеждания период броят на болничните листове, издадени от заведенията в извънболничната помощ се е увеличил с 333,2 хил. болнични листове (с 20,7%), извършеният разход за тях е нараснал със 169 676,1 хил. лв. (с 43,1%), а броят на платените дни в отпуск по болест се е увеличил с 1 945,5 хил. дни (с 16,9%). Среднодневният размер на тази съвкупност за 2021 г. е 41,96 лв., при 34,30 лв. за 2019 г. Обратната ситуация се наблюдава при лечебните заведения от болничната помощ (специализирани и многопрофилни болници, диспансери и др.). При тях е налице спад с 48,4 хил. (с 10,7%) на издадените болнични листове с плащане от ДОО и с 222,8 хил. (с 3,9%) на изплатените работни дни. Въпреки това, през 2021 г. се отчита ръст в изразходваната сума в размер на 35 030,5 хил. лв. (със 17,6%) спрямо 2019 г., което се дължи на увеличилия се с 22,3% среднодневен размер на обезщетението, изплатено по болнични листове, издадени от тази група медицински заведения. В разпределението по диагнози на първо място през 2021 г. са издадените болнични листове с диагноза "COVID-19 - Идентифициран вирус" с 283,5 хил. листове със средна продължителност от 17,6 дни. Те заемат дял от 10,1% от всички издадени болнични листове през годината. Следват болничните листове (б. л.) с диагноза "Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена" - 193,9 хил. б. л. (дял от 6,9%) с продължителност от 5,1 дни, диагноза "Вирусна инфекция, неуточнена" - 179,6 хил. б. л. (6,4%) с продължителност от 5,2 дни, диагноза "Остър бронхит, неуточнен" - 144,3 хил. б. л. (5,1%) с продължителност от 8,5 дни, диагноза "Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия" - 119,2 хил. б. л. (4,2%) с продължителност от 13,4 дни, диагноза "Заплашващ аборт" - 76,6 хил. б. л. (2,7%) с продължителност от 28,0 дни, диагноза "COVID-19 - Неидентифициран вирус" - 72,4 хил. б. л. (2,6%) с продължителност от 10,9 дни и т.н. Над 1/3 от болничните листове през 2021 г. са издадени във връзка със заболявания на горните и долните дихателни пътища, пневмонии, бронхити, вирусни инфекции и други подобни.

В хода на пандемията, разпространила се в началото на 2020 г., Световната здравна организация е въвела нови кодове в Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ-10), с цел отчитане на COVID-19. Това са кодове U07.1 "COVID-19, идентифициран вирус", както и U07.2 "COVID-19, неидентифициран вирус". На заразените лица, както и на лицата с издаден болничен лист за карантина поради контакт със заразено с COVID-19 лице, които отговарят на условията за отпускане на парично обезщетение съгласно КСО, се отпуска такова обезщетение. Във връзка с горепосочените два кода през 2021 г. са издадени 355,9 хил. болнични листове, на които се пада дял от 12,6% от всички листове, като за сравнение през 2020 г. броят им е бил 146,1 хил. с дял от 5,5%. За разглеждания период издадените болнични листове с плащане от ДОО се увеличават с 284,8 хил., което се дължи на ръста при издадените първични болнични листове и продължения на такива с продължителност между 8 и 14 дни. Нарастването в тези две групи е съществено спрямо 2019 г., като при първичните болнични листове е с 345,1 хил. или с 68,5%, а при продълженията - с 20,4 хил. или с 36,9%. Общият ефект от 365,5 хил. ръст на болничните листове с продължителност между 8 и 14 дни е компенсиран от спада, който се отчита при повечето от останалите групи. Най-голям спад в абсолютно изражение е налице при първичните болничните листове с продължителност между 4 и 7 дни (с 55,7 хил. по-малко) и при продълженията на болничните листове с продължителност между 15 и 30 дни (с 22,8 хил. по-малко).

Снимка 580085

Източник: НОИ

За периода от 2019 до 2021 г. в структурата на издадените болнични листове и на изплатените работни дни по големината на предприятието, в което работи осигуреният, както и на самите предприятия, няма съществена промяна. На най-големите фирми (с персонал 500 и повече лица) принадлежи най-голям дял от издадените болнични листове с плащане от ДОО и от изплатените работни дни в отпуск по болест - съответно 45,4% и 41,9% за 2021 г. На тези предприятия се дължи 48,9% от нарастването на болничните листове и 56,7% от нарастването на изплатените дни, макар че техният дял е едва 1,7% от всички предприятия, в които работят лица с издаден болничен лист през годината. Средният брой дни на един болничен лист за тази група предприятия през 2021 г. е 7,5 дни, при 7,3 дни през 2020 г. Най-малките фирми (с персонал до 9 лица) са с най-голям дял в структурата на предприятията (37,1% за 2021 г.), но те имат дял от едва 6,5% от всички изплатени болнични листове и само 8,3% от изплатените работни дни. Те са с отрицателен принос за нарастването на болничните листове и изплатените дни за разглеждания период. За тази група предприятия болничните листове с плащане от ДОО намаляват с 0,5 хил., а изплатените дни - с 43,1 хил. Средният брой на изплатените дни на един болничен лист за най-малките предприятия през 2020 г. и през 2021 г. е 10,3 дни (10,5 дни за 2019 г.). Както беше отбелязано, за разглеждания период структурата на фирмите, в които работят лицата с изплатени болнични листове, според големината им не се е променила съществено, но се наблюдава ръст при броя на по-малките фирми (с персонал до 9 лица, от 10 до 19 лица и от 20 до 49 лица), който се е увеличил в абсолютна стойност общо с 9 353 предприятия или с 8,0%. За разлика от тях, броят на по-големите фирми (с персонал от 50 до 99 лица, от 100 до 249 лица, от 250 до 499 лица и над 499 лица) намалява общо с 999 предприятия или с 3,1%.

Обобщение на данните показва, че за периода 2019-2021 г. разходите за обезщетения при временна неработоспособност и временно намалена рабоспособност поради общо заболяване нарастват с 204 706,6 хил. лв. или с 34,5%. Основен принос в това нарастване имат обезщетенията при временна неработоспособност поради общо заболяване и поради гледане на болен член от семейството и карантина, като разходите за последните нарастват неколкократно (фигура № 3).

Болничните листове с плащане от ДОО нарастват с 284,8 хил. или с 13,8%, лицата с платено обезщетение от ДОО се увеличават с 283,2 хил. (с 29,1%), въпреки спада в средномесечния брой на осигурените лица за фонд "Общо заболяване и майчинство", а изплатените работни дни от ДОО отбелязват ръст от 1 722,8 хил. (с 10,0%). За нарастването на тези три показателя категорично с най-голям принос са обезщетенията при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина.

Традиционно делът на болничните листове издадени във връзка със заболявания на горните и долните дихателни пътища, пневмонии, бронхити, вирусни инфекции и други подобни е висок, но само през 2021 г. издадените болнични листове с диагноза "COVID-19 - Идентифициран вирус" заемат дял от 10,1% от всички издадени болнични листове през годината.

Близо 80% от болничните листове с плащане от ДОО са издадени от лечебни заведения от извънболничната помощ. Останалите болнични листове са издадени от болници, диспансери и други медицински заведения от болничната помощ. Почти половината от изплатените болнични листове са издадени на лица, служители в големи предприятия с 500 и повече осигурени лица.

Причината за нарастването на болничните листове, по които е налице плащане от ДОО, е нарастването на листовете (първични и продължения) с продължителност от 8 до 14 дни включително, за разлика от болничните с друга продължителност, които за коментирания период намаляват.

Среднодневният размер на обезщетението при временна неработоспособност и временно намалена рабоспособност поради общо заболяване се увеличава от 34,36 лв. на 42,03 лв. или с 22,3%, като нарастване на среднодневната сума се отчита при всички видове обезщетения от тази група. Това е вследствие както на икономическите фактори и политиките по доходите водещи до увеличаването на доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство" през последните години, така и вследствие на увеличаване на дела на получателите на обезщетения именно на осигурените от най-високодоходните групи.