Каримански: Бяха заложени неправилни начини за увеличение на доходите в отделни сектори

Еврото може да се разглежда като инструмент, не като панацея. Това заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в студиото на БНР.

Според него няма нещо, което да може да осуети влизането ни в еврозоната, като изтъкна обаче, че предстои тежка работа, която трябва да бъде свършена до 1 януари 2026 година, пък и след това. "Но не би трябвало да си поставяме като сериозен приоритет и цел за развитие на страната един инструмент, какъвто е еврото", по думите на Каримански, който уточни, че еврозоната създава възможности, но от нас зависи какъв тип фискална и парична политика ще следваме. 

Той коментира възможността правителството да се изкуши да взима повече дълг и да харчи повече, отколкото произвеждаме след приемането на еврото, като посочи, че трябва да започне да се измерва ефективността в публичния сектор.

"Сбогом, лев!" – как Европа спечели малка победа срещу Путин

Еврото ще подсили българската икономика, но и влизането на България в еврозоната ще подсили еврото

Любомир Каримански подчерта, че са били заложени неправилни начини на увеличаване на доходите в отделни сектори, като това е станало през специализираните закони на всеки един първостепенен разпоредител. "Притеснително е, че се залагат т.нар. социални бомби. Необходимо е всичко да става през бюджета и то да бъде оценено от гледна точка на приноса и на ефектите, които има в държавата като постигане на публични блага. В публичния сектор системите могат да се трансформират така, че да не се използва толкова често думата "съкращения", отбеляза той.

Според него трябва да се преустанови практиката да не се използват ефективно капиталовите разходи и уточни, че ресурсите трябва да бъдат картографирани така, че да са максимално достъпни за отделните региони. Той изтъкна, че капиталовите разходи трябва да се приоритизират, но да бъдат използвани, а не държани като буфер, за да изпълним трите процента дефицит. Каримански изтъкна, че колкото повече го правим, толкова по-трудно ще става във времето. По думите му е "необходимо да бъдат вложени в икономиката и да предразположат бизнеса за инвестиции. Нужно е и създаване на доверие в инвеститорите чрез правната система".

Любомир Каримански засегна и въпроса за необходимостта от промяна на еврозоната и начина, по който тя се управлява. Той обясни, че голяма част от страните в еврозоната имат висок външен дълг и дефицит.

Scope Ratings повиши кредитния рейтинг на България от "BBB+" на "A-"

Причина за това е влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г.

"Има задълбочена дискусия дали сега е моментът - при тази политика на Америка и по-слаб долар, да се създаде единен и интегриран пазар на еврооблигации, за да бъдат преструктурирани дълговете на различните страни - да минат от национално на европейско ниво. Фискалната политика в посока на различните дългове на всяка една от страните е изключително важна от гледна точка на дисциплината. Ние до момента сме пример, въпреки че фискалната дисциплина в България също доста беше занижена през последните четири години. Важно е да се върнем към това как спазвахме фискалните правила максимално стриктно. Всяко бъдещо разбиване на фискалните правила води до това да не може да осигурим през ръста на БВП достатъчно сигурност и доверие и в инвеститорите, и в създаването на този единен пазар в Европа", посочи още той.

Икономистът каза, че българското правителство трябва внимателно да създаде политики, които да бъдат следвани и да са в пряка взаимосвързаност с бюджета и бюджетните показатели, което в момента липсва.

Каримански коментира съществуващите в публичното пространство опасения, че БНБ може да бъде лишена от самостоятелност и да бъдат похарчени освободените й активи след падането на Валутния борд. Той обясни, че БНБ ще трябва да спазва всичко, което е предвидено в устава на ЕЦБ и на системата от европейски централни банки, но си запазва правото да управлява собствени валутни резерви. По думите му задължителните минимални резерви на БНБ от 12% ще се смъкнат на 1%.

Велев: Глупост е мантрата, че милитаризацията ще даде тласък на икономиката

Далеч сме от това, което икономиката ни може да постигне