Scope Ratings повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България от "BBB+" на "A-" в местна и чуждестранна валута и ревизира перспективите от положителни на стабилни, като причина за това е влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 година. Краткосрочните рейтинги на емитенти също бяха повишени от "S-1".

Но агенцията изтъква, че "институционалните слабости и повтарящите се епизоди на политическа нестабилност, демографският натиск и уязвимостта към шокове, остават ключови кредитни ограничения".

Според Scope преходът към еврозоната носи множество положителни кредитни последици, включително използването на глобална резервна валута, подобрено управление и по-голяма гъвкавост в паричната политика. Замяната на българския лев с еврото ефективно ще елиминира валутния риск в цялата икономика. Готовността на България да се присъедини към еврозоната допълнително подчертава силния ангажимент на властите за структурни реформи и отразява широката политическа подкрепа за присъединяването на България в цяла Европа и еврозоната, се посочва още в доклада на рейтинговата агенция.

Scope очаква средносрочните икономически перспективи на България да бъдат подкрепени от продължаващия приток на средства от ЕС и членството в еврозоната. Прогнозира се реалният БВП да нарасне с 2,6% през 2025 г. и 2,9% през 2026 г., след 2,8% през 2024 г. Траекторията на растежа е подкрепена от значително финансиране от ЕС, еквивалентно на около 16% от БВП за 2024 г., включително 5,7 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и 10,9 млрд. евро отпуснати средства по политиката на сближаване по Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. В средносрочен план се очаква присъединяването към еврозоната също да стимулира преките чуждестранни инвестиции и да задълбочи търговската интеграция с други страни от еврозоната, като допълнително засили благоприятните макроикономически перспективи.

Относно предизвикателствата пред рейтинга Scope подчертава, че постоянната политическа нестабилност на България остава ключово ограничение за рейтинга, тъй като тя натежава върху приемствеността на политиката и дългосрочното икономическо планиране. Честите промени в правителството също забавиха присъединяването на страната към еврозоната. Продължителните периоди на служебни правителства възпрепятстваха прилагането на политиките, особено в области, изискващи устойчив политически ангажимент, като институционални реформи, усилия за борба с корупцията и подобрения в бизнес климата.

Политическата фрагментация също възпрепятства изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Към юни 2025 г. страната е усвоила само 24,1% от отпуснатите ѝ средства по RRF, като са изпълнени едва 6,85% от етапните цели и целите - сред най-ниските нива в ЕС4.

Демографските фактори са друго предизвикателство, като те забавят перспективите за растеж. След свиване с 19% през периода 2011-2021 г., се прогнозира, че населението в трудоспособна възраст ще продължи да бележи стабилен спад, със среден спад от 1,0% годишно през периода 2025-2030 г. Докато средносрочният потенциален растеж на България, който Scope оценява на около 2,75% годишно, остава сравнително силен в сравнение с европейските страни, е необходимо ускоряване на растежа на производителността, за да се насърчи бързото сближаване със средните доходи в еврозоната.

И накрая, ниските нива на богатство на България с БВП на глава от населението от 16 100 евро през 2024 г., най-ниското ниво в ЕС, скромният икономически размер с номинален БВП от 104 милиарда евро през 2024 г. и отвореността на търговията (сектори на износ и внос, всеки от които представлява около 55% от БВП) правят икономиката уязвима към идиосинкратични и глобални сътресения.

S&P и Fitch повишиха кредитния рейтинг на България заради еврото
Обновена

S&P и Fitch повишиха кредитния рейтинг на България заради еврото

Страната ни ще се възползва от надеждна парична политика на ЕЦБ