Единодушно с 19 гласа „за” депутатите от земеделската парламентарна комисия приеха на първо гласуване Закон за оценка на риска по хранителната верига. Целта на проекта е да се гарантира здравето на потребителя, както и качеството на продуктите, които консумираме.

Със закона се въвежда единна информационна система по цялата агрохранителна верига – от фермерите до магазините. Тази информационна система ще е публична и благодарение на нея потребителят ще получава информация за нарушения от страна на производители и търговци, както и сам ще осъществява контрол върху обектите като сам ще подава сигнали.

Според вносителите – земеделското министерство, ефективните правила и общественият контрол ще намалят корупционния натиск и ще доведат до административно облекчаване на операторите. Освен това ще се осигури и безопасност на храните.

Зам.-земеделският министър Цветан Димитров посочи, че през 2011 г. е създаден Център за оценка на риска към МЗХ, който осъществява известен контрол. Имало обаче аспекти от хранителната верига, които се контролирали от други институции като Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и други. Затова и се налагало създаването на единен орган. В много държави е създаден подобен орган по оценка на риска, аргументира се Димитров. Всички аспекти на хранителната верига трябва да се разглеждат като единен елемент, убеден е той.

Предвижда се центърът да е на пряко подчинение на министъра на земеделието.

За кратък период бе свършена много работа, посочи Румен Христов, председател на земеделската комисия. Той посочи още достойнствата на закона като това, че директорът му ще се назначава от премиера.

Двама зам.-министри от Министерство на земеделието и храните и двама от Министерство на здравеопазването ще влизат в Управителния съвет на центъра.

От АБВ посочиха, че намират проекта за интересен, като споделиха, че най-вероятно между първо и второ четене ще имат свои предложения.

От ДПС също посочиха, че може да излязат със свои идеи, като недоумяват защо Управителният съвет ще е с мандат от три години и защо ще заседава само два пъти в годината. Затова и те предлагат Управителният съвет да се среща поне на всяко тримесечие.

Левицата пък, която също даде рамо на закона, настоява в него да има научен съвет.