Спасителят от Детройт

Ветеран с 25-годишен стаж в автомобилния гигант на Детройт е новият главен изпълнителен директор на General Motors и неин президент. Той трябва бързо да убеди правителството, че има заслужаващ доверие план и до 1 юни да предприеме необходимите действия за спасението на компанията. В противен случай ще остане в историята като шефа, повел General Motors към банкрута. Това е Фриц Хендерсън.

Той казва, че приятелите са му поднасяли едновременно поздравления и съболезнования през първата седмица, след като бе избран на ръководната позиция в General Motors. Издигането до върха в една компания с близо четвърт милион служители, която в продължение на десетилетия е била синоним на индустриалната мощ на САЩ, заслужава потупване по рамото. Но съчувствието също е подходящо. Новината за повишението е съобщена на Хендерсън на 27 март в Министерството на финансите лично от бившия му шеф Рик Уагънър, който минути преди това е подал оставката си под натиска на правителството.

„Бе болезнено, това бе първата емоция, която изпитах. Рик е мой приятел, наставник, човек, за когото съм работил буквално през цялата си кариера. Беше емоционален и мъчителен ден", спомня си Хендерсън.

Предан на автомобилния гигант

Хендерсън започва работа в General Motors през 1984 г. и заема  различни постове в компанията до 1992 г., когато  става   вицепрезидент по финансите на GMAC в Детройт  - групата на компанията за отдаване на коли под наем. От 1997 до 2000 г. е вицепрезидент и управляващ директор на GM do Brasil, отговарящ за поделенията на корпорацията в Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай, където успява да въведе малки, евтини коли като минивана Meriva  и компактната Celta - и двете произвеждани в Бразилия. През юни 2000 г. е назначен за вицепрезидент на групата и президент на GM-LAAM (Латинска Америка, Африка и Близкия изток), а през януари 2002 г. е преместен в Сингапур като президент на GM Asia Pacific, където успешно разширява бизнеса в Корея и Китай. През 2004 г. е назначен за вицепрезидент на компанията и председател на базираната в Цюрих, Швейцария, GM Europe, където предприема основно преструктуриране, включващо и значително редуциране на персонала. От януари 2006 г. е вицепредседател и главен финансов директор на General Motors, а от март 2008 г. вече е президент и главен оперативен директор на концерна. По онова време Financial Times цитира думите му: „Да бъдеш част от един обрат в General Motors, когато повечето хора не вярват, че това ще се случи, е вдъхновяващо, ако харесваш предизвикателствата. Никога не съм имал дори един скучен ден в компанията."

Незавидното предизвикателство

General Motors е обременена с големи дългове, високи разходи и падащи продажби  и се „държи на повърхността" само благодарение на спешната правителствената помощ, която досега възлиза на $13.4 млрд. Съгласно условията, поставени от екипа на президентската администрация, натоварен със задачата да трансформира автомобилната индустрия на Детройт, Хендерсън разполага вече с по-малко от два месеца да представи план за преструктуриране  на компанията, да извоюва отстъпки от облигационерите и от профсъюза на Обединените автомобилни работници, или да започне процедура по обявяване на фалит. В индустрията, където някои от оказалите се най-успешни главни изпълнителни директори са аутсайдери за сектора (като шефовете на Fiat и Ford Motor - Серджо Маркионе и Алън Мулали), на Хендерсън, който е работил цял живот за General Motors, винаги се е гледало като на най-вероятния наследник на Рик Уагънър. Но дали той е човекът, от който корпорацията се нуждае сега, когато оцеляването й изисква свежо мислене? Мнението в Детройт (или поне в централата на General Motors) е, че тази работа не може да бъде свършена от някой, който е новак за разпрострялата се на шест континента компания, която при това се намира в сложни взаимоотношения с правителството, работниците, дилърите и банкрутиралия си бивш доставчик Delphi. Почитателите на Хендерсън изтъкват неговата безпогрешна памет и умение да сортира проблемите по отдели.

Самият Уагънър приветства назначението на Хендерсън с думите: „Работил съм в тясно сътрудничество с Фриц в продължение на години и знам, че той е идеалният човек, който ще ръководи умело усилията за преструктурирането на General Motors. Той изключително добре познава световната автомобилна индустрия и компанията и притежава необходимия интелект, енергия и подкрепа на служителите, за да успее."

Въпреки това  Вашингтон категорично отхвърли предложения през февруари план за преструктурирането на General Motors, който в по-голямата си част бе дело на новия шеф на концерна.

Безапелационен поход

През 1997 г., няколко месеца след като поема „юздите" на дъщерното поделение на General Motors в Бразилия, икономиката и валутите в региона се сриват и бизнесът на компанията е изложен на опасност. Хендерсън изготвил план за генериране на пари, за подкрепа на дилърите и успокоение на акционерите. Брент Дюуар, който работел тогава с Хендерсън, а сега ръководи продажбите и маркетинга на General Motors в Европа, си спомня: „Посланието му бе следното: „Трябва да бъдете спокойни и решителни и да действате според плана."

Поддръжниците на Хендерсън твърдят, че неговата „твърда ръка" е това, от което компанията се нуждае след „колегиалния подход" на Уагънър. „Трябва да счупиш яйцата, за да направиш омлет", казва дилърът на General Motors във Флорида Ед Уилиямс, който познава добре Хендерсън.

Като шеф на европейското поделение на концерна от 2004 до 2006 г., той ще бъде запомнен с това, че съкращава 12 000 работни места, най-вече в Германия, без първо да премине през обичайните в такива случаи консултации с профсъюзите. Политиците, синдикатите и пресата реагирали яростно, но компанията се отървала от излишния си капацитет по-бързо, отколкото немските и френските си конкуренти.

Хендерсън показа подобна твърдост и миналия месец на събранията в Берлин, където се обсъждаше молба към правителството на Германия и на други европейски страни да финансират с 3.3 млрд. евро Opel, за да бъде спасена европейската дъщерна фирма на General Motors.

„Той дойде с граничеща с грубост прямота", казва близък до Opel човек. „Ако не помогнете на General Motors, Opel ще фалира и вината ще бъде ваша", цитира думите му източникът, като уточнява, че „един по-мек подход би бил по-удачен".

 „Хирургически" фалит

Финансовото министерство на САЩ е приканило управителния съвет на General Motors да подготви процедурата по обявяване на фалит на 1 юни, макар компанията да твърди, че може да осъществи преструктурирането, за което настоява правителството, без да подава молба за съдебна защита от кредитори съгласно глава 11 от закона за банкрутите в САЩ.

До този „хирургичен" фалит ще се прибегне, ако компанията не успее да постигне споразумение с облигационерите за суап на около $28 млрд. дълг в капитала на General Motors и със синдиката на работещите в автомобилната индустрия, което е условието, за да получи необходимите нови държавни помощи. Екипът на администрацията, натоварен с проблема General Motors, е разгледал и потенциален сценарий, според който компанията ще влезе и ще излезе от банкрута по глава 11 за около две седмици, с $5 млрд. до $7 млрд. федерално финансиране.

„През следващите 60 дни ще работим по 24 часа в денонощието с всички заинтересовани страни, за да изпълним поставените от правителството изисквания и да извършим съществените и трайни промени, необходими за да пресъздадем General Motors в дългосрочен план." 

„Банкрутът си остава съвсем реален сценарий за General Motors, ако компанията не съумее да намали разходите си и да се преструктурира. Мнозина смятат, че Белият дом никога няма да позволи това да се случи, но ако някой все още се осланя на това, трябва да знае, че ако не предприемем агресивно преструктуриране, това може да се случи. Ако трябва да преминем към банкрут, то ние ще го направим възможно най-бързо."

$21.6

млрд. нов заем от правителството поиска General Motors, за да гарантира оцеляването си.

47 000

свои служители планира да уволни компанията и да затвори 14 от общо 47-те си предприятия до 2012 г.