Защо ЕС все още не може да се откаже от смяната на времето

Всяка година, два пъти - веднъж през март и веднъж през октомври - Европа преживява малка, но масова дезориентация. Стрелките се преместват с един час, а заедно с тях се разклаща и биологичният ни ритъм. Това се повтаря от десетилетия, макар все повече експерти и граждани да смятат, че смяната на времето е загубила смисъла си. Но докато Русия, Турция, а дори и американският щат Аризона отдавна сложиха край на тази практика, Европейският съюз продължава да се колебае.

Идеята за лятното часово време не е нова. За първи път тя се появява още в края на XIX век - Бенджамин Франклин и по-късно лондончанинът Уилям Уилет предлагат хората да "спестяват светлина", като се събуждат по-рано през летните месеци.

Но първата държава, която въвежда смяната на времето, е Германия през 1916 г., по време на Първата световна война. Целта е да се пести енергия за осветление и отопление, така че повече въглища да отидат за нуждите на фронта. Скоро примерът е последван от Австро-Унгария, Великобритания, Франция и други страни, включително България. Втората световна война дава втори живот на идеята - при недостиг на горива и ток всяка спестена минута дневна светлина има значение.

През 70-те години на XX век, с настъпването на петролната криза, системата се възражда в цяла Европа. Смяната на времето е възприета като енергоспестяваща мярка, която може да намали разходите за осветление в късните часове. През 1980 г. Европейската общност въвежда общ график за всички страни членки, за да се избегне хаосът в транспорта и търговията.

Отново сменяме времето - докога?

Хората се адаптират различно към промяната...

У нас системата е въведена официално през 1979 г. с решение на Министерския съвет и оттогава часовниците се местят редовно всяка пролет и есен (системята е била прилагане временно и през Втората световна война).

В продължение на десетилетия това изглеждаше разумно. Когато електроенергията се използваше предимно за осветление, промяната на часовото време действително носеше известни икономии.

Днес обаче тази логика е остаряла. Модерните икономики са непрекъснато активни - хората работят на смени, осветлението е енергоспестяващо, а голяма част от потреблението идва не от лампи, а от климатични системи, компютри и електроуреди, които работят независимо от слънцето. Европейската комисия още през 2018 г. призна, че енергийните ползи от смяната на времето са "минимални или несигурни". В някои страни дори се наблюдава обратен ефект - хората консумират повече електричество сутрин, когато е по-тъмно.

Междувременно научните изследвания показват, че преместването на стрелките не е безобидно.

Човешкият организъм има вътрешен биологичен часовник - циркаден ритъм, който определя кога се чувстваме бодри и кога ни се спи. Когато този ритъм се наруши дори с един час, настъпва т.нар. "социален джетлаг". Симптомите са познати на мнозина: безсъние, понижена концентрация, раздразнителност и чувство на отпадналост. Няколко големи изследвания (вкл. в Германия, Финландия и САЩ) отчитат в първите дни след смяната ръст на инфарктите, пътните инциденти и трудовите злополуки; засилват се и проявите на депресия и тревожност при чувствителни групи. Така една някога рационална икономическа мярка се превръща в обществено неудобство и здравен проблем.

Някои държави вече взеха категорични решения. Русия първо опита да остане завинаги на лятно време през 2011 г., но след три години се върна към зимното, защото в много региони слънцето изгряваше едва към 10 сутринта. Днес руснаците живеят по зимно часово време и повечето отчитат, че се чувстват по-добре. Турция пък направи обратния избор - през 2016 г. спря да връща стрелките и остана постоянно на лятно време. Властите обясниха решението с желанието да се удължат светлите часове вечер и да се намалят разходите за ток. И в двата случая страните проявиха прагматизъм, без да чакат международен консенсус. Подобна е и логиката на американския щат Аризона, който от 1968 г. отказва да сменя времето. За местните жители това е въпрос на здрав разум - при температури над 40 градуса никой не желае повече дневна светлина вечер, когато жегата е най-силна.

В Европа обаче въпросът продължава да буксува. През 2019 г. Европейският парламент реши смяната на времето да бъде прекратена от 2021 г., като всяка държава сама избере дали да остане на лятно или на зимно часово време. Въпреки това до днес няма никакво решение на въпроса, а пандемията и войната В Украйна оставиха въпроса на заден план.

Опасението е, че ако държави от една и съща часова зона (напр. двe страни като Франция и Германия) изберат различни постоянни режими - едната на постоянно лятно (което за Централноевропейакта зона  (CET) означава UTC+2 целогодишно), а другата на постоянно зимно (UTC+1 целогодишно) - между Париж и Берлин ще се появи трайна едночасова разлика през цялата година, докато днес те са синхронизирани и нямат разлика нито през зимата, нито през лятото. Именно такъв тип трайни разминавания биха създали проблеми за въздушния и железопътния транспорт, за борсите и телекомуникациите.

На този фон вчера испанският премиер Педро Санчес официално поиска от Европейската комисия да спре смяната на времето от догодина. Аргументите му са, че практиката е остаряла, не носи реални ползи и създава излишен стрес за гражданите. Испания настоява дебатът да се върне в дневния ред на ЕС и Европа най-после да се синхронизира по въпроса - не само в рамките на отделни зони като CET и EET, а и по отношение на постоянния режим.

Както при всеки спорен въпрос, и тук мненията са разделени. Част от хората искат да остане зимното време - стандартното "по Гринуич" за съответния пояс (за България това е EET/UTC+2), защото отговаря по-добре на естествения биологичен ритъм и дава по-светли утрини през зимата. Други предпочитат лятното време, заради по-светлите вечери и усещането за "по-дълъг ден". За България дилемата има и географски нюанс: ние сме в западната част на своя източноевропейски (UTC+2) пояс. Това означава, че ако останем на зимно време като постоянен режим, ще имаме по-ранни зимни изгреви и по-лесна сутрешна адаптация; ако пък изберем постоянно лятно време, ще се радваме на по-светли вечери почти целогодишно, но зимните сутрини ще бъдат по-тъмни по-дълго. Като добавим и факта, че сме с един час пред Франция/Германия (CET) през цялата година - EET срещу CET - изборът ни трябва да бъде координиран с региона, за да избегнем допълнителни трайни разлики.

Докато обаче все още местим стрелките на часовника, организмът има нужда от поне няколко дни, за да се нагоди към новия ритъм. Най-добре е адаптацията да започне още преди самата промяна — като човек ляга и става по 10-15 минути по-рано (или по-късно, в зависимост от посоката на смяната) през няколко последователни дни. Ограничаването на кофеина и тежките храни вечер също помага за по-бързо приспособяване. Децата и възрастните хора реагират по-чувствително, затова при тях е важно режимът да се променя плавно, без внезапни промени в часа за сън и хранене.

Испания иска ЕС да отмени лятното часово време

Тази практика има отрицателни физически или психически ефекти върху около 20 % от европейците

Историята на смяната на времето започва като рационална енергийна мярка, но днес се превръща в символ на институционално забавяне. Европа, която някога изобрети тази система, сега е последната, която не може да я премахне. И докато милиони хора преместват стрелките напред и назад, сякаш живеем в безкраен експеримент, въпросът остава отворен: ще може ли континентът, който търси хармония и синхрон, да намери общ час - поне по отношение на времето?