83 г. от спасяването на българските евреи

На днешния ден - 10 март, отбелязваме 83-ата годишнина от Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста.

Президентът Илияна Йотова поднесе венец пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи до базиликата "Света София" в столицата, а по-късно ще произнесе слово пред Паметника на спасението в градината "Св. Климент Охридски".

"Дните на спасението са просветление. За мир, за разбирателство, особено днес в свят, опожаряван от огньове, от войни и от тероризъм. Искаме повече разум, искаме повече диалог", подчерта Йотова.

Венци бяха поднесени и от името на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, както и парламентарната група на "БСП-Обединена левица".

По случай днешния ден от СДС излязоха с декларация: " Днес се навършват 83 години от деня, в който не беше допусната депортацията на българските евреи. Политици, духовници и обикновени хора се изправиха като един, за да защитят нашите сънародници от еврейски произход. Тези действия са силен и хуманен отговор на една жестока и нечовешка доктрина, разделила хората на по-висши и по-низши и извършвала расово "прочистване" на човечеството в концентрационните лагери на смъртта. Днес еврейският народ отново е нападан и заклеймяван от поддръжници на режим и терористични организации, срещу които Израел воюва. Не защото иска да завладява територии, а за да не позволи да се създаде оръжие, което ще бъде заплаха за целия свят. Воюва срещу режим, за който човешкия живот и свободен избор нямат стойност. Воюва срещу това, на което еврейският народ беше подложен по времето на Холокоста - терор и смърт! Историята е учителката на живота и винаги носи една и съща поука - няма добра война, но има войни за победа над злото".

Спасяването на българските евреи - безпрецедентен акт в най-мрачните години на Европа

Това е едно от най-светлите постижения на България според Румен Радев

В края на 1940 г. България приема Закон за защита на нацията и въвежда антисемитизма като държавна политика, а малко по-късно влиза в Тристранния пакт. Депутатите гласуват за още два закона, които стават оправдание за отнемане на правата и имуществото на "лицата от еврейски произход" и за предприемане на "всички мерки за уреждане на еврейския въпрос".

През 1942 г. правителството на Адолф Хитлер взима решение за унищожаване на евреите в Германия, окупираните от нея територии, както и на териториите на съюзниците ѝ. Така, на 22 февруари 1943 г. германски пълномощник и българският комисар по еврейските въпроси подписват споразумение за депортиране в германските източни области първоначално на 20 000 евреи. Правителствено постановление от 2 март същата година излиза узаконява това и в България.

На 4 март 1943 г. започва депортирането на над 4 000 евреи от Беломорието, а на 10 март към концлагера "Треблинка" са изпратени и над 7 000 евреи от Вардарска Македония.

Близо 9000 евреи от старите български земи също трябва да се отправят към концлагерите. Решението обаче среща съпротива от тогавашния пловдивски митрополит и бъдещ патриарх Кирил, софийския митрополит Стефан и група депутати начело с Димитър Пешев. Надига се широка обществена съпротива, благодарение на която плановете за депортиране на евреи от България са прекратени. Сспасени близо 50 000 български евреи, като именно на 10 март е отменена заповедта за депортацията в Германия. Това е уникален случай във Втората световна война.

На 19 февруари 2003 г. тогавашното правителство избира датата 10 март за отбелязване на събитието.