Броени дни остават до старта на предизборната кампания. Но по действия и реторика партиите вече се борят за доверието на избирателите. Битките в Народното събрание стават все по-ожесточени до степен на простащина понякога. Тонът е изострен до нетърпимост.

Само новият играч на политическия тепих мълчи. Очевидно Румен Радев ще води тиха кампания. То не му се и налага да е много активен, тъй като опонентите му достатъчно много говорят за него. Троловете заливат мрежата с коментари за него и коалицията, с която се явява на изборите. Явно стратегията на опонентите му е чрез семантично насищане да отблъснат избиратели.

Да обясним какво представлява семантично насищане - когато повтаряте една дума или фраза многократно, тя започва да звучи странно и губи смисъла си за вас, тъй като мозъкът ви се "уморява" да обработва едно и също значение.

Само че в изборната ситуация няма да има ефект върху избирателите, а и цялата тази "Радев мания" заприличва на обсесивно-компулсивно разстройство.

С всяко си действие опонентите му наливат в мелницата на коалицията "Прогресивна България". За хората остава усещането, че друга алтернатива няма, победителят е ясен и съвсем реалистично е голяма част от колебаещите се да насочат доверието си именно към него.

Всъщност с мълчание и скромни появи Румен Радев не дава и много поводи за атаки. Такива вероятно ще се появят, когато станат ясни лицата от листите. Тогава може да започне истински калната война. Дори и да има пробойни, това няма чувствително да окаже влияние върху резултата от вота.

Всъщност партиите у нас не осъзнават, че на хората мръсните политически битки отдавна им омръзнаха. Грубото говорене, нападките не на идеологическа основа, а често на личностна, хвърлянето на компромати отблъсква и то право в обятията на окаляния. В съзнанието на избирателя се появява съмнението, че щом толкова нападат даден човек или проект, значи е силен и може да се пребори със статуквото (между другото у нас статукво се превърна в символ на нещо лошо, а не е непременно така).

Радев мълчи, защото е спечелил изборите според всички социологически проучвания. Има още няколко причини, поради които едва ли ще видим класическа кампания с концерти и цветни прояви- двете войни не съвсем далеч от България.

Независимо как ще се развие конфликтът в Близкия изток, той ще има негативни ефекти върху икономиката ни, а и на Европейския съюз. Да не си затваряме очите, че ще се вдигнат цените на газ, петрол, ток, а оттам и на хранителните стоки, производства и т.н.

На фона на икономически затруднения и ниска покупателна способност на мнозинството български граждани е меко казано проява на лош вкус да правиш разточителна кампания в стил "пир по време на чума". Победителят няма да наруши мълчанието по време на кампанията, голяма част от която ще мине в пролетна ваканция на учениците и по време на великденските празници.

Някак грозно изглежда да смесиш мъките Христови и Светото Възкресение с мъките на политическата класа. Лидерски дебат няма да има и на тези избори. И Радев, и Борисов, и Пеевски се готвят за това, което следва след 19 април. Последните двама нямат драма да са опозиция и то ще бъдат яростна опозиция.

Всяка стъпка в страни ще бъде осветена с хиляди прожектори. Вероятно основните играчи не изключват още един вот, което ще е добре за тях и не толкова добре за "Прогресивна България".

Факт е, че хората не искат поредица от избори. Играли сме тази игра, знаем как свършва мача. Шансът на Румен Радев да състави правителство е сега! Ако не успее от първия път, не е изключено проектът му да следва съдбата на ПП-ДБ, "Възраждане" - тоест да е първи, втори, трети и да се сменят позициите вот след вот. Затова, за да е траен и водещ политически проект, трябва да състави редовно правителство и то да изкара пълен мандат от 4 години.

В тази връзка The Winner Takes It All ( ABBA) - и меда, и жилото. Победата е хубаво нещо, но тя трябва да бъде реализирана. Въпросът е с кого. В тази връзка май е по-изгодно на Бойко Борисов и Делян Пеевски да не пречат на полета на пилота към политическите върхове.

Ако погледнем настоящите проучвания, най-вероятен партньор за "Прогресивна България" ще е ПП-ДБ. Само че трябва да се комуникира управление с шарлатаните, както бяха определени от Румен Радев преди време.

Не смятам, че ДБ ще преглътнат погледа на изток на "Прогресивна България", ако има такъв. ПП биха могли да подходят по-прагматично и компромисно. Но това ще означава развод между ПП-ДБ, мечта за Борисов и ГЕРБ, които отдавна искат да гушнат ДБ, които са им по сърце и партньори в ЕНП.

"Възраждане" се изостриха към Радев и там сътрудничество трудно ще се реализира, още повече че и двете формации играят на патриотичния терен, където са конкуренти. Ето затова и амбицията на Румен Радев е пълно мнозинство от 121 депутати.

Според повечето анализатори това е мисията невъзможна. Но пък кой ли знае. Изборната ни действителност винаги може да ни даде изненади под формата на някоя нова костинбродска афера, пробойна в машинния вот или хартиена нишка пред урните.

Но мълчаливия в момента Радев ще трябва много да говори след 19 април- да обясни програмата си, възможните и невъзможни партньорства, балансът между Изтока и Запада, компромисите кога, къде, с кого и защо. И още много въпроси. Защото победата носи със себе си много отговорности, тежести и негативи, не само благини.

Най-голямото предизвикателство пред Румен Радев е да оправдае свръх големите очаквания на хората и да не забравя, че тежка е царската корона, но по-тежки са робските окови. И тези, които те окичат с короната, бързо могат да те детронират.