Отоплителните централи имат капацитет за изграждане на електрически мощности в размер на 800 мегавата, което се равнява почти на един реактор на АЕЦ „Козлодуй".

Това каза в кулоарите на дискусионен форум, посветен на бъдещето на топлофикационния сектор в България, председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България Илия Николаев.

Според него, топлофикациите, които изграждат електрически мощности на принципа на високоефективното комбинирано производство, ще могат да осигурят приходи и от продажба на електроенергия, не само от продажба на топлинна енергия. По думите му изграждането на такива мощности от страна на топлофикациите трябва да бъдат подкрепени с дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия на преференциални цени. Подобни преференции получават производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

„Булгаргаз" принуден да тегли заем заради длъжници
Още...

При откриването на форума стана ясно, че секторът е в много тежко състояние.

Топлофикационните дружества събират малко над 50% от приходите си, което представлява сериозен проблем за бъдещето функциониране на предприятията в сектора. Тревожната констатация направи директорът на направление „Сигурност енергоснабдяване" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) Димитър Куюмджиев.

В момента в България работят 15 топлофикационни дружества, като общински са почти прекратилата дейността си „Топлофикация-Шумен" и изпадналата в тежко състояние „Топлофикация-София". Останалите 13 , които са разположени в по-големите градове на страната, са частни. По думите на Куюмджиев, при частните се наблюдава по-голяма ефективност при събирането на приходите.

Статистиката на МИЕТ показва, че само 16% от българите имат централно топлоснабдяване, като този дял през изминалите години е намалявал, което представлява сериозно изпитание и предизвикателство за топлофикациите, които трябва да възвърнат загубени позиции.

Друг проблем на топлофикационните дружества е, че почти 25% от произведената от тях топлинна енергия се губи още преди да е достигнала абонатните станции в жилищните сгради. Куюмджиев посочи също така, че секторът има нужда от сериозни капиталови инвестиции, защото оборудването и машините в топлофикациите са морално и технически остарели.

Мерките за справяне със ситуацията, които да доведат до стабилизиране и развитието на топлофикационния сектор, бяха представени от председателя на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Тя каза, че основната краткосрочна цел пред топлофикационните дружества е да повишат събираемостта поне на 70% в близките две години.

Една от конкретните мерки, които бяха предложени от Диловска е тези, които не си плащат парното да бъдат ограничавани в достъпа им до използването на определени общински услуги. Диловска обаче не пожела да конкретизира, коя точно от общинските услуги трябва да бъде спряна за нередовните платци.

Председателят на Института за енергиен мениджмънт заяви, че най-важната мярка, която трябва да бъде предприета за развитие на сектора, е прилагане на силна политическа воля за утвърждаване ролята на централизираното топлоподаване. По думите й този тип на отопление набира все по-голяма скорост в Европа заради ефективността си и достъпните цени.

На енергийния форум бе засегната и темата за финансовото състояние на „Булгаргаз". Основният проблем пред обществения доставчик на природен газ е, че той не получава приходите си, които му се полагат за доставките на синьо гориво. Този проблем също бе обвързан с високия дял на несъбраните вземания от крайните клиенти на топлофикациите. Това от своя страна води до невъзможност на „Българгаз" да се разплаща с основния си доставчик - руският газов монополист „Газпром".

Към края на конференцията, по време на дискусията думата взе Димитър Гогов, изпълнителен директор на „Булгаргаз". Той също акцентира върху проблема с ниската събираемост, като посочи, че наистина трябва да бъдат направени законодателни промени, за да може паричният поток в енергетиката да бъде регулярен, което да допринася за неговото нормално функциониране.

Гогов обаче представи обратната теза на широко разпространеното мнение, че топлофикациите имат по-големи права от тези на клиентите им. Според шефа на „Булгаргаз", не може да се говори за предимство на топлофикациите, при положение, че всеки може да реши да не си заплаща сметките, въпреки че си е седял вкъщи и е консумирал топлинна енергия.

На форума бе представен отново проекта за Национална програма за стабилизиране и развитие. В дискусията участваха заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова, Анжела Тонева, която е член на ДКЕВР, експерти от МИЕТ, специалисти от частния сектор. Сред присъстващите бяха и народните представители Мартин Димитров, който е председател на ресорната парламентарна комисия, и друг неин член - депутатът от БСП Петър Димитров.