Пред нас стои въпросът дали да приемем или да не приемем шистовия газ като възможност, заяви министър Трайков по време на открита дискусия за търсенето, проучването и добива на шистов газ в България, организирана от Министерството на икономиката.

Преди да решим, трябва да проверим дали той наистина е алтернатива - какво количество има в България, колко може да се извлече, дали ще бъде икономически изгодно, има ли и какви са рисковете за екологията, за здравето и безопасността на хората, продължи министърът.

По думите му, водещи за сектор енергетика са сигурността, прозрачността и оптималните цени, които са елемент от националната ни сигурност. „Част от това е и вземането на икономически обосновани решения и създаването на възможности за избор", подчерта още министър Трайков.

Пред участниците в дискусията, след които и екоминистърът Нона Караджова, той даде за пример и изграждането на междусистемните газови връзки, участието на България в големите газови проекти, както и стимулирането на собствения добив на газ и въглища като алтернативи, които ни дават свободата да взимаме правилните решения.

Без да подценявам страховете на хората, искам да припомня, че през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, във връзка с геоложките изследвания за нефт и газ и изучаването на добруджанското въглищно находище, на територията на блок „Нови пазар" и в съседство, са прокарани няколко десетки дълбоки сондажи", изтъкна министър Трайков.

По неговите думи голяма част от тях дори пресичат водоносния хоризонт, без да окажат отрицателно въздействие и без да се допусне замърсяване на водите.

Трайков даде за пример, че при сондажи за нефт в този регион е регистрирано слабо газоотделяне от слой на 3000 м. дълбочина, докато водоносните слоеве са до 1000 - 1200 м. дълбочина.

Той акцентира върху изискванията на законодателството и екологичните стандарти като най-важните аргументи при взимането на решения от правителството.

Трайков се обърна задочно към тези, които изказват съмненията и опасенията си от сондажите, подчертавайки, че внимателно се следи развитието на технологиите, като стремежът е да се провери дали има рискове и ако има - как могат да бъдат отстранени.

Затова са събрани учени, експерти, еколози, ангажираните държавни институции и местните власти, за да се чуе честен и обективен отговор на тези въпроси.

Той припомни, че с промените в Закона за подземните богатства, които министерството инициира, 50% от концесионните възнаграждения остават за общините. Има общини, които ще получат няколко десетки хиляди левове, което е сериозен ресурс за местните власти.

Прогнозните обеми на шистов газ в България варират и тепърва ще бъдат уточнявани. „Струва ми се резонно да проверим дали можем да разчитаме на такъв ресурс, разбира се, при най-строго спазване на всички екологични норми", подчерта в заключение министър Трайков.

От ведомството му отбелязват, че запасите на шистов газ в Европа (без Русия) се оценяват на близо 18 трилиона куб. м. В момента шистов газ търсят в Австрия, Германия, Унгария, Ирландия, Полша, Швеция и Великобритания.