Въвеждането на еврото в България протича без сериозни сътресения, но процесът беше съпътстван от излишно напрежение, породено от политическо говорене, страхове за цените и преекспониран контрол. Това заявиха икономистът Красен Станчев и бившият председател на Комисията за защита на потребителите и бивш заместник-министър на икономиката Димитър Маргаритов в ефира на БТВ.
По думите на Станчев, за разлика от търговските обекти, където напрежението е по-скоро емоционално, банковият сектор изисква много по-голяма прецизност, тъй като става дума за преводи, наличности и сигурност на системите.
"Банките трябва да бъдат изрядни. Там евентуален пробив или грешка може да създаде реално напрежение", посочи икономистът.
Той обясни, че голяма част от банките предварително са обявили временно спиране на актуализациите на сметки и електронното банкиране, като пренастройването на системите е отнело няколко часа. Въпреки това тегленето на пари от банкомати е било възможно.
Димитър Маргаритов подчерта, че едномесечният период на паралелно обращение на лева и еврото е достатъчна защита за потребителите.
"Възможни са дребни недоразумения - например връщане на ресто в левове или евро - но това са емоционални, не финансови проблеми", заяви той.
Маргаритов даде пример с таксиметровите услуги, които разполагат с по-дълъг - тримесечен - преходен период заради плащанията в брой. В същото време той обърна внимание на изключенията за хазартните игри, които от 1 януари приемат и изплащат суми само в евро - промяна, заложена в Закона за хазарта.
И двамата анализатори бяха категорични, че част от повишението на цените е резултат от пазарни механизми, а не пряко следствие от въвеждането на еврото.
"Парадоксално е, че най-силно цените растат там, където има държавна регулация - такси, услуги, административни цени", коментира Станчев.
Като примери бяха посочени:
- повишаването на таксите за лични документи;
- решения на местни власти за увеличение на такси;
- административни разходи, които не са обосновани икономически.
В същото време данни от проверки показват, че едва около 10% от търговците са допуснали необосновано повишаване на цените, като в част от случаите става дума за технически или изчислителни грешки.
Димитър Маргаритов посочи, че предварително обявеният строг контрол върху цените е имал обратен ефект.
"Когато обещаеш тотален контрол, който физически не може да бъде осъществен, това плаши търговците. Те си казват - по-добре да вдигна цената сега, отколкото утре да ме глобят", обясни той.
По думите му, институционалното говорене за "страх и трепет" е създало ненужно напрежение както на пазара, така и в общественото съзнание.
Красен Станчев категорично отхвърли тезите, че приемането на еврото автоматично ще направи България по-богата или по-бедна.
"Ставате по-богати, когато правите нещо, за което другите са готови да платят. Валутата сама по себе си не създава богатство", заяви той.
Икономистът припомни, че България вече е част от групата на страните с висок доход на човек от населението по международни класификации, но реалният напредък зависи от производителността и добавената стойност.
И двамата експерти обърнаха внимание на протестите от последните месеци, които определиха като данъчни бунтове, рядко срещано явление в рамките на ЕС.
"Исторически данъчните бунтове са реакция срещу усещането за несправедливо и клептократично управление", отбеляза Станчев.
По думите му, промени в данъчната система са възможни само при високо обществено доверие в управляващите - нещо, което в момента в България липсва.
В заключение Маргаритов и Станчев подчертаха, че еврото е инструмент и рамка, но не може да замени липсата на стабилна политика и обществен договор.
"Новата валута може да бъде добра основа, но не може да ни даде всичко. Ние сами трябва да си вземем това, което ни се полага - чрез работещи институции и доверие", заявиха те.
USD
CHF
EUR
GBP
coco7
на 03.01.2026 в 11:54:08 #1За 2025г. БВП ще е 113 милиарда евро, при население 6445481, на човек по 17531 евро, а това са $20600. Вече не сме бедни като Куба и Русия поне.