Изключително тежка година за земеделците. Първо застудяването през пролетта унищожи пролетните култури, после сушата от над 45 градуса по полето унищожи царевицата и слънчогледа. Това отчете председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов в интервю за БГНЕС.

Пшеницата вече е ожъната. По думите на Стоянов е плачевна ситуацията при царевицата и слънчогледа е плачевна, чиято жътва предстои. "Опитвам се да бъда позитивен, но високите температури в продължителен период от време, както и липсата на валежи се отразиха изключително негативно", посочи той.

Георги Стоянов каза още че има огромен размер пропаднали площи, а очакваното намаляване на добива означава, че земеделците вече работят на загуба.

"Колегите, които са изградили някаква форма на напояване - например, капково, имат по-различна ситуация, защото когато има вода в тези жеги, посевите оцеляват. Това важи и за пшеницата - на различни места в страната тя е с отлични хранителни качества, на други - с много ниски", обясни той.

В началото на юли Министерството на земеделието и храните обяви обобщени данни за жътвата, според които площите за реколтиране с пшеница са 1.265 милиона хектара - с над 100 хиляди хектара повече спрямо отчетените на 27 юни 2024 г.

Стоянов подчерта, че добивите и при пшеницата, и при ечемика са занижени.

Той обобщи, че в последните 3-4 години земеделието и изобщо целият сектор изпитва огромни трудности. Високите разходи за тор, рента, за засяване на продукцията и др. на фона на ниските цени на международните пазари поставят селскостопанските производители в изключително неизгодна позиция.

"Много колеги са на прага на оцеляването, но по-лошото е, че все повече хора се замислят дали изобщо да се занимават със земеделие. В последно време Министерството на земеделието търси активно различни форми на подпомагане на земеделците и на гаранционни фондове, даже ние от Съюза обръщаме внимание, че е необходимо да има финансови механизми, които при форсмажорни обстоятелства - например при пропадане на продукция, да може да се гарантират доходи на хората, които да позволят следващо засяване на посеви", заяви Стоянов и обясни, че това ще гарантира хранителната верига, а оттам - и националната сигурност.

По думите му преди войната в Украйна земеделският сектор у е бил в огромен възход. Немалко се инвестираше в него, имаше добри години, в които имаше не само голямо количество продукция, но и със страхотно качество. Тогава и цените на международните пазари бяха по-различни, и това способстваше развитието на сектора. Самите земеделци запретнаха ръкави, за да изградят едно модерно българско земеделие. Ситуацията с войната в Украйна съсипа всичко това", посочи председателят на Българския фермерски съюз.

Той допълни, че Украйна е мощна и огромна по площ, и излизайки на зърнено-житните световни пазари, е повлияла върху цената на продукцията. "Количествата, които продаваме ние, спрямо Украйна и Русия - като обеми продажби ние се намираме в рамките на статистическата грешка на техните продажби", каза Стоянов.

Той отбеляза, че сушата, проблемите с работната ръка и скъпите консумативи и торове, принуждават земеделците да търсят нови възможности и иновации, за да се развиват. "В последните години те разбраха, че на инвестицията в грижата за земята и почвата трябва да се гледа като актив, тоест, да се ползват щадящи препарати и практики, за да минимизират не само разходите си, но и да отговорят на по-различното търсене", коментира той.

Според Георги Стоянов земеделието може да има отлично бъдеще у нас, но само когато върви ръка за ръка с държавата и за да се развива секторът, трябва да има ясна политическа воля за това. "Например, правителството пое ангажимент за реконструкция и реновация на хидромелиоративните съоръжения, което е национален приоритет и е от изключителна важност за земеделието у нас. Дали с бързи или с бавни стъпки - подкрепата на държавата за сектора е от ключово значение за развитието му", заяви той.