БАН допринася до голяма степен за издигане на българската наука, е общият извод от проучване на „Сова Харис" за това как се гледа на реформата на академията.

В същото време голям брой от хората не могат да преценят как да отговорят на този въпрос.
Според чл.-кор. Атанас Атанасов - шеф на секция в Института по социология и заместник-председател на БАН, който представи проучването, това не е учудвщо, защото БАН е специфична организация, не е политическа структура и няма публични прояви, учените си работят тихо и кротко в лабораториите и не парадират.

По думите му хората просто не са много запознати с детайлите или пък имат доста информация, която е противоречива и се затрудняват в преценката. Той категорично изтъкна, че не трябва да се увличаме от идеята за разтурване на БАН. Този, който иска да направи това, да заповяда във вторниците на заседание на ръководството и да чуе какви въпроси подставят институтите.

Конкретно за реформата, анкетираните смятат, че учените най-добре ще я направят, но трябва да става в диалог с правителството.
Такъв диалог се търси, но става много трудно, подчерта Атанасов.

Проучването констатира, че българинът държи Академията да се запази като научен център. Само 4,1 % са за децентрализация, която предлага правителството.
Категорично е изразено мнението, тя да бъде автономна организация. Не се приема идеята институтите да се поставят в зависимост от изпълнителната власт. Само 1 на 10 души смятат, че е добре да се направи децентрализация.

На въпроса ако БАН се разформирова кой би спечелил от това, проф. Атанасов посочи, че тук очевидно надделяват икономическите интереси. Със сигурност ако БАН се разформирова, ще спечелят конкурентите - университети и други изследователски единици.

Изследването констатира, че българите изпитва удовлетворение от постиженията на българските учени. Те смятат, че академията се подценява и де факто с ограничаването на средствата се убива.

Добрите учени ще се разпилеят, а сградите наука не правят, заяви Атанасов. Това ще доведе до безпросветност, защото образование без наука не може да се прави.

Като категорична оценка от проведената анкета се налага изводът, че в съзнанието на българите БАН има място на център на научни изследвания. Евентуално нейно закриване не би се възприело от гражданите на Европа.

Проф. Съйкова изтъкна, че проведеното изследване показва устойчивост във виждането на българите за БАН и развитието й като национален научноизследователски център. Почти 56 % оценяват авторитета на българските учени като висок, а приноса на БАН за много висок.
На въпроса как намират българите намаляването на парите за наука много малко от респондентите смятат, че трябва да бъдат намалени.

Предстоят дебати в Комисията по образование и наука и проф. Атанасов изрази надежда разумът да надделее. Той подчерта, че изследването категорично показва, че обществото не приема предложенита на министъра на образованието Сергей Игнатов институтите да са подчинени на министерството на образованието и науката и да са финансово подвластни на министъра.

Според проф. Съйкова обществото иска диалог и прозрачност, което значи разширяване на Управителния съвет и по-ефективен контрол от държавата. По думите й предложенията на министър Игнатов променят съдържанието на Академията. Стари работещи институции не трябва да се пипат.

Проф. Атанасов отхвърли и обвиненията, че Академията не управлява добре имотите си и каза, че са предложили да дойде финансов мениджър в Академията, който да съветва и дава предложения, както и да информира министъра на финансите. Той каза, че министър Дянков е посетил веднъж Академията, да види къде се намира и толкова. От месец май досега няма никакъв проявен интерес от негова страна.

В коментар за думите на министър Игнатов, че 20 института са на световно ниво, а останалите трябва да се закрият, ученият посочи, че оценките са правени по международните стандарти, но има и национални приоритети. Може ли например да бъде закрит Институтът по история, който няма висока оценка. Може ли страна с толкова богата история да закрие институция, която се занимава с проучването на нейната история, анализирането на фактите.

Или да бъде закрит Кирилометодиевският център, както дълго време това се обсъждаше. Той каза, че са напълно съгласни с идеята, че трябва да се смени ръководството. Но вече е прието категорично решение за пенсиониране на професорите на 65 години, а на академиците на 70 години. Той каза също, че има институти, които не са високо оценени, но в които работят много добри учени, дават много добра продукция.

Според проф. Съйкова промяната не става от днес за утре. По думите й реформата сега е спряла, защото са спрени парите. А трябва да се разделим с учените културно. Няма пари за обезщетения на учени, които евентуално трябва да бъдат съкратени при свиване на институтите.
Най-важното обаче според проф. Съйкова е липсата на държавна стратегия в областта на науката. Преструктурирането не е равно на реформа. Учените и сами могат да извършат реформата, имат капацитета за това.