Редица български университети подобриха научната си дейност през 2020 г., съобщава Министерството на образованието, позовавайки се на доклад за 2020 г. на Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации.

По научни изследвания Техническият университет в София и Медицинският университет в Пловдив се нареждат до големите центрове като Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Медицинския университет в София. Към тях се присъединява и Селскостопанската академия.

Напредък се забелязва и в научната дейност на Аграрния университет в Пловдив, Лесотехническия университет в София, Университета по хранителни технологии в Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Икономическия университет във Варна.

Отчита се положително развитие и при медицинските университети във Варна и Плевен, Тракийския университет в Стара Загора, Университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас и Русенския университет "Ангел Кънчев".

Наблюдава се стабилност в изследователската дейност на големите центрове за наука в страната. Научните изследвания влияят все по-силно върху обществената и икономическата сфера.

Проследява се и ефектът от научните проучвания на базата на брой публикации, патенти и цитирания спрямо броя изследователи в институциите.

Отчетливи лидери в класацията са Медицинският университет - София, Университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас, Българската академия на науките, Химикотехнологичният и металургичен университет и Софийският университет.

МОН посочва, че през 2020 г. повече организации и университети повишават научната си ефективност. Това са Медицинският университет - Пловдив, Русенският университет, Университетът по хранителни технологии - Пловдив,, Тракийският университет - Стара Загора, Лесотехническият университет - София, Аграрният университет - Пловдив, Медицинският университет - Плевен, Селскостопанската академия, Техническият университет - Варна.

Напредък по този показател се забелязва и при Техническия университет - Габрово, Югозападния университет "Неофит Рилски", УАСГ - София, Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", Шуменския университет "Епископ К. Преславски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и др.

БАН и Селскостопанската академия остават лидери в патентната дейност. Резултатите им обаче все още са далеч под потенциалните възможности. Изводът на доклада е, че като цяло патентната дейност в научните организации и университетите остава на ниско ниво.

България продължава да изостава и в други показатели. Като процент от общото активно население в страната учените са над два пъти и половина по-малко спрямо държави в Европейския съюз. Младите изследователи все още са недостатъчни, за да заместят тези, които излизат в пенсия. Това води до влошаване на резултатите от научните изследвания и изостряне на проблемните области.

Отчита се и по-ниска публикационна активност от научните организации и университети. Изоставаме с над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на реферираните документи в международните бази данни.

В доклада се посочва, че до голяма степен спадът на публикационната активност спрямо 2019 г. се свързва с пандемичната обстановка. Въпреки това обаче броят на публикациите остава по-висок в сравнение с всички други предходни години. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните изследвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) достигаме 40% от публикациите в квартил Q1 (най-високо качество) на международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.