Редица български университети подобриха научната си дейност през 2020 г., съобщава Министерството на образованието, позовавайки се на доклад за 2020 г. на Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации.
По научни изследвания Техническият университет в София и Медицинският университет в Пловдив се нареждат до големите центрове като Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Медицинския университет в София. Към тях се присъединява и Селскостопанската академия.
Напредък се забелязва и в научната дейност на Аграрния университет в Пловдив, Лесотехническия университет в София, Университета по хранителни технологии в Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Икономическия университет във Варна.
Отчита се положително развитие и при медицинските университети във Варна и Плевен, Тракийския университет в Стара Загора, Университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас и Русенския университет "Ангел Кънчев".
Наблюдава се стабилност в изследователската дейност на големите центрове за наука в страната. Научните изследвания влияят все по-силно върху обществената и икономическата сфера.
Проследява се и ефектът от научните проучвания на базата на брой публикации, патенти и цитирания спрямо броя изследователи в институциите.
Отчетливи лидери в класацията са Медицинският университет - София, Университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас, Българската академия на науките, Химикотехнологичният и металургичен университет и Софийският университет.
МОН посочва, че през 2020 г. повече организации и университети повишават научната си ефективност. Това са Медицинският университет - Пловдив, Русенският университет, Университетът по хранителни технологии - Пловдив,, Тракийският университет - Стара Загора, Лесотехническият университет - София, Аграрният университет - Пловдив, Медицинският университет - Плевен, Селскостопанската академия, Техническият университет - Варна.
Напредък по този показател се забелязва и при Техническия университет - Габрово, Югозападния университет "Неофит Рилски", УАСГ - София, Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", Шуменския университет "Епископ К. Преславски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и др.
БАН и Селскостопанската академия остават лидери в патентната дейност. Резултатите им обаче все още са далеч под потенциалните възможности. Изводът на доклада е, че като цяло патентната дейност в научните организации и университетите остава на ниско ниво.
България продължава да изостава и в други показатели. Като процент от общото активно население в страната учените са над два пъти и половина по-малко спрямо държави в Европейския съюз. Младите изследователи все още са недостатъчни, за да заместят тези, които излизат в пенсия. Това води до влошаване на резултатите от научните изследвания и изостряне на проблемните области.
Отчита се и по-ниска публикационна активност от научните организации и университети. Изоставаме с над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на реферираните документи в международните бази данни.
В доклада се посочва, че до голяма степен спадът на публикационната активност спрямо 2019 г. се свързва с пандемичната обстановка. Въпреки това обаче броят на публикациите остава по-висок в сравнение с всички други предходни години. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните изследвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) достигаме 40% от публикациите в квартил Q1 (най-високо качество) на международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.
Кристиян
на 30.12.2021 в 09:49:27 #3Абсурдните на шуробаджанащината! https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10226837912678937&id=1385026666
Кристиян
на 30.12.2021 в 09:38:51 #2Има много способни хора, на които им се пречи да се развиват заради шуробаджанащина, липса на връзки и пр., въпреки че са получавали стипендия от държавата като редовни докторанти. Това се случва независимо от приоритетните области за страната, брой на патенти за изобретения, международни златни отличия, значимост на изобретенията, публикации и пр. https://youtu.be/hZwUfEGRtD4
GolaVoda
на 29.12.2021 в 16:43:48 #1Как да няма учени?? ето професор Аргирова.. нали е учен и следва предписанията на СЗО..