В последната сряда на февруари се чества Деня на розовата тениска - това е Денят срещу училищния тормоз.

Историята започва през 2008-ма година, когато съученици на дете, отишло с розово поло на училище било тормозено. Негови съученици проявили солидарност и също облекли розови дрехи. Малко по-късно премиерът на канадската провинция Британска Колумбия обявява последната сряда на месец февруари за ден срещу тормоза в училище.

Днес отбелязваме Деня на розовата тениска

Днес отбелязваме Деня на розовата тениска

Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училището

От тогава всяка следваща година все повече ученици отбелязват този ден като отиват на училище с розови тениски или розови дрехи. Затова денят е известен още и като Ден на розовата фланелка.

В България инициативи за този ден има от пет години насам. Девет неправителствени организации се включват в каузата с кампанията "Училище без страх", която има подкрепата и на Министерството на образованието и науката, информира БНР.

По повод един от последните случаи, станали известни и на обществеността - 9-годишно дете, което прояви агресия към съучениците и учителите и след протести беше преместено в друго училище. По-късно се оказа, че то е изключително интелигентно и му е било скучно в часовете.

"Този случай показа, че наистина липсата на приобщаване има грозна страна, каза Ева Жечева, която бе председател на Държавната агенция за закрила на детето, а сега е в администрацията на националния омбудсман.

"Това е грозната страна, когато възрастните покажем на децата как можем да се проваляме в своите роли", каза Жечева. Според нея третокласникът има не психично страдание, а проблеми в адаптацията. Тя отбеляза, че основна роля за осъществяване на приобщаващото образование има училището.

Даниела Колева от "Националната мрежа за децата" коментира, че в този случай е станало ясно, че детето с проблемно поведение се е нуждаело от подкрепа, а не от наказание.

"За нас този случай беше много ясен пример за това как ние като общество, включително и училището, реагираме към различието. Да говорим за справедливост е може би много трудно. Би трябвало да говорим за принципи. Би трябвало да говорим за това, зад което сме застанали като ценности като общество, зад модела на приобщаващо образование, който изграждаме от 2002-на година в България", заяви Колева.

Според нея въпросът е доколко го разбираме и доколко, търсим адекватно решение, а не действаме на принципа на горещия картоф: " има дете-има проблем, няма дете - няма проблем".

Даниела Колева допълни, че в този случай детето категорично е било жертва на реакцията на възрастните, на обществото, на неспособността ни като професионалисти и помагащи специалисти да създадем един ясен план за подкрепа.

Такива случаи, за съжаление, са много в страната, смята тя. Те илюстрират наистина системни нерешени проблеми в българската образователна система. Фактът е, че на практика все още няма ясни роли и отговорности, заяви Даниела Колева.