До средата на юли внасят в НС промените в Закона за предучилищно и училищно образование

До средата на юли предложенията за промени в Закона за предучилищно и училищно образование ще бъдат внесени в парламента. Това заяви просветният министър Красимир Вълчев, който откри първата публична дискусия по тази тема, съобщава Нова телевизия.

Той посочи, че по общественото обсъждане, което се провежда, са постъпили стотици корекции и предложения от експерти и организации в сектора, но не за всички е постигнато съгласие.

"Вече удължихме срока за общественото обсъждане с още 6 дни. Следващата седмица продължаваме да работим по този закон", коментира Вълчев.

По негови думи най-дискусионната тема е предметът "Добродетели и религии".

МОН предлага вдигане на глобите за родители, които не записват децата си на училище

За увеличаване на обхванатите в задължителното образование и повече пари за училищата

25 неправителствени организации настояват за удължаване на срока за обсъждане на промените в образованието. За реформите е отреден един месец, който обаче организациите смятат за напълно недостатъчен за качествен диалог и в него не могат да бъдат взети решения за промени в сектора, като например оценяване, квалификация на учителите, санкции за учениците и други.

Председателят на Съюза на ръководителите в системата на просветата Диян Стаматов заяви, че до края на лятото трябва да се стигне до консенсус в Закона за предучилищно и училищно образование. Това обаче не означава, че ако сега се направи една промяна в него, не би могло да се отвори възможност за друга такава в следващите месеци, уточни той пред Нова нюз.

Стаматов настоява за по-бързи санкции, като например забележки или отстраняване за няколко дни от училище.

Новият предмет религия влиза в училищата най-рано през учебната 2026-27 г.

Часът по религия няма да е задължителен, а задължително избираем

България е единствената държава в Европейския съюз и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която основното образование приключва само след 7 учебни години - до 7. клас, стана ясно по време на форума. Часовете в основен етап на обучение у нас са едва 55% от средното европейско ниво, където учебните часове са над 7600, а при нас те са малко над 4200. Данните бяха представени от проф. Николай Попов - учен и преподавател по педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" и от директора на Института по образованието проф. д-р Галин Цоков.

Според Вълчев завършването на основно образование на едва 13-14 годишна възраст поставя учениците и семействата им в ситуация да правят сериозни избори твърде рано, за които все още нямат достатъчно натрупан опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развитие. Той счита, че ранното профилиране стеснява алтернативните пътеки на младите за бъдещата им реализация, а на места дори действа демотивиращо, като се наблюдава нисък интерес към ученето след влизане в желаното училище.

На форума стана ясно, че в съвременните образователни системи в Европа преобладава моделът с по-дълъг основен етап на обучение. В общо 21 от изследвани 37 европейски държави тази степен се изучава в продължение на 9 години, в 8 държави основното образование е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една страна основното образование е 11-годишно, като единствено в България то е само 7 г. В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в отделни щати в САЩ, децата отново учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално обучение.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че заедно с разговора за промяна на образователната структура трябва да се въведат и редица други мерки за подобряване на качеството на обучението и резултатите на децата - съвременни методи на преподаване, допълнителна подкрепа за изоставащи ученици, ранно кариерно ориентиране, възможност за по-късно пренасочване към нова специализация и др.