ГЕРБ са дали един милион лева за променените учебни програми по български език и литература. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Анелия Клисарова в интервю за предаването „Неделя 150" на БНР.

„Това е един проект, започнал преди година и половина, на стойност 10 милиона лева, но за изработването на програмите са отделени 933 хиляди, или близо милион лева", обясни министърът. „В резултат на тези милион лева е направена програма по български език и литература и така цялата общественост въстана срещу това, защото отпадат основни стихотворения на Ботев, на Вапцаров...", каза още тя.

Припомняме, преди два дни бившият заместник-министър на образованието Милена Дамянова обави категорично, че проектът за отпадане на емблематични творби от учебниците не е на ГЕРБ. Тя уточни, че по промените в учебната програма по български език и литература те не са постигнали консенсус.

Клисарова обясни, че това е решено дванайсет дни преди да дойде на власт новото правителство. Имаме подписите на министър и заместник-министър", обясни проф. Клисарова. Министърът беше категоричен, че с нея не е бил съгласуван нито самият проект, нито качването му на сайта.
„Това, което мога да обещая, е, че няма да променя учебните планове и учебната програма и няма да отпадат творби на тези автори. Аз този проект и няма да го подпиша", беше категорична Клисарова.

Тя допълни още, че 405 експерти от средното и висше образование са участвали в изработването на тази програма по български език и литература. „В момента правя проверка и не мога да си представя кои са тези експерти, които участват в именно такава разработка, в която отпадат основни произведения, характерни за българския дух, за българската борбеност", заяви министърът.

„Изключително съм учудена, че нещо се качва на сайта на министерството без знанието нито на заместник-министър, нито на министър", коментира още Клисарова и допълни, че в момента се проверява дали и други документи са качени и какво е състоянието.

Министърът подчерта, че подкрепя свободата на учителите при избора на материали, но и че трябва да има задължителен стандарт за учебните програми. „Разбира се, когато се изпълни този стандарт, в рамките на останалите учебни часове, е правилно учителят да усети интереса на децата, да види кое най-много ги вълнува и да ги насочи към тези проблеми. Това вече е интерактивното обучение между учител и ученик. Не може да няма държавни стандарти, които трябва да бъдат покрити, за да дадем съответната образователна степен на дадения ученик", беше категорична Клисарова.

По думите й тенденцията е да има повече упражнения в програмите, както е в други държави. „Всичко това не трябва да бъде за сметка на българския дух, на българщината, а да бъдат изработени така програмите, че да могат всички деца да знаят, да помнят своята история, да пазят националния дух и да имат национална гордост и съответно да могат да изразяват това и писмено, и устно."

Клисарова подчерта, че подпис на нейния заместник - г-жа Налбант, под скандалния документ няма, нито е взето нейно съгласие той да бъде публикуван.
Министър Анелия Клисарова беше категорична, че подобряването на програмите и учебните планове ще става чрез широко обществено обсъждане и споделяне на различни мнения, за да бъде взето под внимание какво мислят и учениците, и преподавателите, и родителите. „За да можем да правим нови програми, първо, трябва да влезем във философията на новия закон за средно образование и да следваме определена логика на процеса", обясни министърът.

Според нея първо се прави стратегия, след това закон за средното образование и спрямо него се подготвят програмите и учебните планове. „Ако не се вземе под внимание тази логика и всеки си намисля нещо, то няма да бъде цялостна системата", категорична бе Клисарова.