Необходимо е държавата да увеличава общия размер на публичните средства за образование и да се търси алтернативен модел на финансиране, смята министърът на образованието Даниел Вълчев.

В България това, което се харчи за един студент е 7-8 пъти по-малко, отколкото в ЕС и 20 пъти по-малко в сравнение със САЩ, посочи Вълчев.

Според неговите виждания висшите училища трябва да приемат такъв брой студенти, какъвто им позволява акредитацията и трябва сами да определят таксите.

Необходимо е по-скоро да се развие системата за студентско кредитиране, смята още той.
Това са част от идеите за стратегия за висшето образование, които Даниел Вълчев сподели в дискусия с представители на научните среди, бизнеса и социолози.

Домакин бе Софийският университет и ректорът му проф. Боян Биолчев, е сред участниците в дебата бяха социолоците Мира Янова, Андрей Райчев, Петър Емил митев, политологът Евгений Дайнов, социалният антрополог Харал Александров, шефката на HP Саша Безуханова и др.

Просветният министър посочи, че в света в областта на висшето образование действат три основни тенденции - постоянно се разширява достъпът до висше образование, намалява срокът за обучение и се разширява последващото обучение, след завършване.
Висшите училища трябва да бъдат не само такива, които дават висше образование, а и поддържащи образованието и квалификацията, обясни Вълчев.

Университетите на 21 век са натоварени с нови функции, а именно да обучават все повече студенти и да провеждат все повече курсове за нестуденти - т.е. за възрастното население, изтъкна Даниел Вълчев.

Проблемът с таксите трябва така да бъде решен, че да се засили конкуренцията между висшите училища, да се създадат условия за по-висока мотивация на академичния състав и на студентите.
Всичко това налага и необходимостта от оценка и контрол на системата.
Крайно време е, категоричен е Вълчев, да намалее натискът за създаване на нови висши училища.

Той смята, че трябва да се промени и управлението на висшите училища.
Според него би било добре да има помощник-ректори по административните и финансовите въпроси, а също и университетски омбудсмани.
Висшите училища сами трябва да си определят структурата, т.е. да могат сами да закриват и разкриват факултети и други структури, смята министърът.

По негово мнение даването на степента „доктор" трябва да се децентрализира.
Не е вярно, че имаме много доктори, заяви Вълчев и посочи статистика, според която на 1000 души в ЕС има малко над 12 доктори, а в България малко над 8.
Даниел Вълчев смята, че самите университети, но не всички, а само акредитираните, трябва да могат да дават степента „доктор".

Според него трябва да се създаде регистър на лицата притежаващи научно звание и рецензиите да се публикуват предварително в интернет. Така научните биографии на хората в страната ще бъдат публични.
Според Даниел Вълчев в системата за оценка и контрол, би трябвало да участват не само Националната агенция за оценяване и акредитация и МОН, но и потребителите на образователните услуги като работодателите, а също така в оценката да участват и съответните гилдии и международни експерти.

Националната агенция за оценка и акредитация трябва да има диференцирана система от санкции, а МОН да дава косвена оценка чрез субсидиите за висшите училища, смята още Вълчев.
Необходимо е, категоричен е той, да се увеличат средствата за научни изследвания за висшите училища.
Друга необходима промяна според него е да се въведат курсове, преподавани на чужди езици.

В системата за висше образование трябва да се запази бакалавърското обучение, а обучението на магистри да бъде с по-голяма специализация и практическа насоченост.
Трябва да бъде решен въпросът за бъдещето на степента „специалист по". Според Вълчев този въпрос още тази седмица ще получи развитие във връзка с внесения законопроект за промени в Закона за висшето образование.