София, големите градове и малките общини се справят с въвеждане на мярката за безплатна детска градина за бедни семейства по социален критерий. Промяната на МОН бе гласувана преди 2 г., днес Евгения Волен от "Тръст за социална алтернатива" представи мониторинговия доклад как се случва това през първата година.
При въвеждането на мярката на различните места са излезли различни проблеми. Основните акценти са, че общините успяват да включат в детска градина децата на по-голяма възраст - 5-6-7 г. Отбелязва се създадената с децентрализацията огромна административна работа - има много бюрокрация от общините към детските градини.
265 общини с новите бюджети за въвеждане на мярката и тази година ще трябва наново да правят финансови разчети. Едва в края на годината ще има нова информация колко точно общини са успели да въведат безплатна детска градина.
"Интересно е разнообразието от подходи в общините, набляга се на по-късна възраст, но има места, в които не е стигнал ресурсът, отпаднали са такси за 6 г., а най-ценно е децата да бъдат обхванати и да бъдат подкрепени на 3 и 4-годишна възраст, това формира трайни навици у родителите и посещаването на детска градина води до промяна на личните и житейски умения на децата", поясни Волен.
София е особен казус и по думите й, заслужава да бъде дискутирано прилагането на мярката в столицата. Има парадокс между недостига на местата в детски градини и таксата в държавните заведения, която е намаляла от 60 на 54 лв. Трябва да има национална политика и да не се разглежда за всеки град еднакво, а да се видят конкретните нужди, защото София е получила 3.5 млн. лв. - това са пари, които са можели да отидат за строеж на нова детска градина.
Евгения Волен поясни, че парите са отишли за подпомагане на таксите и някои категории деца, ползвали се от намаления и за намаляване на таксите на всички останали родителите с 6 лв. на месец.
В по-малките населени места предизвикателството е, липсва бюджетен ресурс да се дофинансират мерките, за да ходят 4-5-6 годишните, посочи Евгения Волен. Общината трябва да финансира, 174 лв. на дете на година са недостатъчни и понеже няма собствени приходи, не успяват да се възползват пълноценно и от държавния ресурс и се стига до отмени. По-големи общини, като Шумен, Велико Търново, Хасково, са успели да дофинансират за пълно отпадане на таксите.
Основен извод в доклада - нараства броят на децата, които посещават детска градина през последната една година. Докато икономически по-развити общини могат да си позволят да дофинансират от собствените си бюджети пълно премахване на таксите за всички деца, то на общините с по-ограничени средства се налага да въведат критерии за пълно освобождаване на отделни категории деца. След въвеждане на мярката - се очаква да се увеличи посещаемостта на детска градина с 20%.
Посещаването на детска градина увеличава шансовете за завършване на висше образование с около 35%. Заетостта сред лицата от ромски етнически произход, посещавали детска градина, е 40% по-висока, а доходите им са с 30% по-високи от доходите на лицата, които не са посещавали детска градина.
Изследването на ефекта от новата политика за таксите със сигурност доказва, че повече деца биват записвани и посещават задължително предучилищното образование спрямо предходната учебна година, но ефектът би бил със сигурност още по-сериозен, ако мерките са фокусирани към икономически най-уязвимите деца.
За да се постигне облекчаване на финансовите предизвикателства за редовно посещаване на детска градина пред икономически най-уязвимите родители, е нужно цялостно субсидиране на таксите чрез бюджета, смятат от "Тръст за социална алтернатива". За да се въведе поетапно такъв подход, може да се пристъпи таргетирано - например общините с най-високи нива на детска бедност да получат ресурс за пълно покриване на таксите за всички възрастови групи, докато останалите общини да получат ресурс за частично покриване на таксите, както е сега. Експертите препоръчват също да се обърне внимание на причините за нередовното присъствие на децата, особено през зимните месеци - проблем в много общини, особено в малките населени места и в села извън общинския център.
Трябва да се изготвят и национални стандарти за разкриването на услуги за ранно образование в национален мащаб и потребностите да се приоритизират. Това ще помогне да се намери баланс между нуждите там, където няма проблеми със записването на децата, но броят им в групите е голям, и в други населени места и градски центрове, в които има недостиг на детски градини.
С подобни национални стандарти следва да се въведе норматив за максимално разстояние от населеното място до детската градина.