„Ботев и всички наши автори остават в учебниците. Не мога и да посмея да помисля, че дори след 50 години някой ще посмее да пипне това".
С тези думи министърът на образованието Сергей Игнатов започна извънредната пресконференция, заради която прекъсна отпуската си.

Пресконференцията е заради Ботев, подчерта той и поясни, че поводът са некоректни писания в медиите и излезлите във „Фейсбук" информации, че Ботев щял да изчезне от учебниците. Развихрянето по темата в медиите, интернет и общественото пространство е във връзка с проучване на Комисията за защита от дискриминация.

Не става въпрос за оплакване в комисията или за заведено дело, а за проект, поясниха от образователното ведомство. Проектът е на Комисията за защита от дискриминацията, финансиран от министерството на социалната политика и Институт „Отворено общество".

Комисията изследва учебниците по този проект, поясни Игнатов и добави: „Аз не съм автор на проекта и нашето министерство не го финансира". По думите му комисията е написала коректен доклад, че всичко се базира на факти.

От министерството заявиха, че не са получили окончателния доклад от Комисията, а предварителен.

Проверихме на сайта на КЗД, където е публикувано цялото изследване, което е огромно по обем, озаглавено - „Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование" и с уточнението:
„Национално представително изследване: „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование" беше проведено сред 980 учители от подготвителната и основната образователна степени и 132 деца от подготвителната и основната образователни степени. Резултатите от анкетното проучване на учители от подготвително и основно образование и от провеждане на фокус групи с ученици от подготвително и основно образование можете да прегледате по-долу..."

При бърз преглед от news.bg на различните доклади обаче се натъкнахме на следното в доклада „Признак етническа принадлежност и възраст" (в случая е разгледан учебникът за 7 клас по Български език, от 2008 година на Просвета):
Стр. 57 - „Манго и рибарят", „Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома, да се похвали на циганката... ... - Защо ти е кожух? - рекъл рибарят. - Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим: дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти , и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!"
Коментар на КЗД- Текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив, и че новата дреха не им е присъща и е ненужна. Използването на собственото име Манго, което в създадените стереотипи е нарицателно за циганин, думите „...и циганчетата, и циганката...", вместо например „жена ти, децата ти" още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите.
Стр. 57 - „... да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище... Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище".
Коментар на КЗД: Приведеният текст би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране.

В края на всеки преглед на даден учебник от комисията дават препоръки, като в случая е следното - Приведените текстове (на Ботев и Георги Райчев, б.р.), предназначени за упражнения, да бъдат позитивно балансирани по признака етническа принадлежност.

Сред окончателните констатации от КЗД обявяват: „Ромите до голяма степен липсват от картината на заобикалящия свят, очертана от учебниците за 5 и 6 клас. Ромите не присъстват и в рисунките/снимките на учениците."
Както и още - „Анализът показва, че в прегледаните учебници като цяло само се констатира присъствието на етнически малцинства, вместо да се представя специфичния принос на различните етнически общности към етнокултурното многообразие в страната. Разказът за особеностите в културните традиции, празниците и фолклора на различните етнически общности не достигат до представянето на малцинствените етнически общности като неразделна част от обществото в България."

По думите на министър Игнатов констатациите били, че в разгледаните одобрени учебници и учебни помагала не се съдържат текстове и илюстрации, създаващи пряка дискриминация по признаците: пол, религия, етническа принадлежност, увреждане, раса, сексуална ориентация.

Твърденията за неравнопоставеност на различията или не са доказани, или тълкуването е спорно и субективно, съобщи министърът, позовавайки се на доклада на Комисията.

Не са малко случаите, при които субектът е даден в друг контекст, каза още той и даде като пример, че в учебника за 7 клас по Български език пишело: „Когато направихме позата на кучето, мислех, че повече няма да мога". Игнатов подчерта, че в предишното изречение се казвало, че става дума за йогистко упражнение. „Има и котешки упражнения", коментира той.

Имало някакъв текст за сутиен, който се е качил на ушите, посочи още Игнатов и уточни, че това изречение е от учебник от 2008 година и още тогава било изтеглено от текста.

По повод друг спряган текст в учебник - (посочената по-горе приказка „Манго и рибарят" на писателя от началото на 20 век Георги Райчев, б.р.) Игнатов категорично заяви, че ние не можем да променяме приказки. Той посочи още като некоректни цитатите от учебникарски текстове за „Моми за женене" и подчерта, че става въпрос за текст от народна песен, която няма как да променим.
„Тези моми за женене, които се оплакват, че са дискриминирани - така са описани в народните песни, не можем да го променим", поясни Игнатов.

Екипът на министерството изрази възмущение, че според някои констатации определени текстове на Ботев се приемат извън исторически контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателно отношение. Не можем да извадим литературата от историята, в случая Ботев, подчертаха експертите.

По повод заявление от страна на родители, че няма да пускат децата си на училище, ако има такива неща в учебниците Сергей Игнатов категорично заяви: „Родителите задължително трябва да пускат децата си на училище".

Той заяви още, че от създаването на Третата българска държава не си е позволявал да поставя под съмнение тези стихове, с които сме закърмени. „България е твърде стара държава и българската култура е по-стара от българската държава, имаме с какво да се гордеем. Не сме велика империя като граници, но сме държава на духа".

И още из констатациите на доклада на КЗД:
Стр. 73, 74 -  Иван Вазов " Една българка", "Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. -Назад, свини гяурски! Бягайте!....Хай, влазяй, магарице!..."
Коментар на комисията: Турчинът е стар и дебел. Българките са наречени свини гяурски, хънзъри, кучки, а баба Илийца - магарица... Тази наситеност на текста с епитети обогатява художествения текст, но в същото време обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника.

Стр. 82 - Иван Вазов " Една българка", "...Турци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят..."
Коментар на комисията: Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития.