Просветният министър разтревожи вместо да зарадва за 143-годишнината на БАН учените от Академията. „Не мога да ви обещая по-голям бюджет от проектобюджета, защото това са наличните пари", каза Игнатов.
От залата го репликираха, че това не е вярно, но Игнатов не влезе в дискусия.

Той започна да им обяснява колко по-добро щяло да е заплащането на българските учени към 2020 година. Тогава по следващата финансова рамка на ЕС всеки български учен, включен в консорциум ще получава 8 000 евро на година, ще се признават и 25% режийни. Освен това няма да има съфинансиране от държавата.
„Не говорете за 2020, а за сега" - обадиха се отново гласове на учени от залата.

Игнатов отговори, че сега голямата борба е да бъдат договорени пари за целево финансиране на институти и уточни 10-12 или 15 института да получат допълнително финансиране, затова щяла да се създаде комисия.

Като примери за институти, които ще получат по-добро финансиране министърът посочи Ядрения институт, където се създава център за производство на изотопи за онкологията, а също института по органична химия, където ще се изгради производствен център за отглеждане и преработка на билки.

За да успокои учените, Игнатов съобщи, че не само те плащат от джоба си, за да работят и каза, че разкопките в Египет на неговия университет били частично платени по този начин.

„Въпреки минорното настроение, искам да ви поздравя всички", каза Игнатов и добави: „В много по-тежка ситуация са били тези, които преди 143 години са създали българското книжовно дружество".

От ръководството на БАН иронично благодариха на министъра за поетите ангажименти, че ще бъдат спасени 12 или 15 института от 42 или 43, и настроението стана още по-минорно.

Към времената на основаването на БАН се върна историкът акад. Георги Марков в своето непразнично слово по повод 143-годишнината от основаването на Академията.
Държавата не трябва да абдикира, категоричен е той. БАН е съществувала и без държава в първите си години, но държавата ни днес не може без Академията, подчерта той.

Науката вече не е слънцето на Стоян Михайловски, а отразената светлина на европейските проекти; децата, като ги попитат какви искат да станат, казват футболисти или полицаи, но не и учители, посочи Марков и добави, че децата не искат да станат „като госпожата от детската".

Научният труд не е на почит и все още се чува правоговорната грешка на нáука и нáучен работник, включително в парламента. През изтеклите 23 години преход през коридорите на властта са минали много интелектуалци, но тяхната дума не бе решаваща, допълни още Марков.

Безпрекословното изискване „пари срещу реформи", чрез лостовете на държавната субсидия, прерасна в „пари срещу автономия", каза още Марков.

Обобщавайки случилото се в дългия преход, той отбеляза, че са се появили много нови думи и посочи, че най-популярните с буквата „м" са менте и мутра.

След обезценяването на дипломите за висше образование се пристъпи към обезценяване на научните звания и степени, появиха се и менте - академици, защото днес всеки може да си направи и регистрира академия на домашния адрес, посочи Марков.

По думите му знаковата кражба на 8 години от 143-годишната история на БАН е „Българска академия на науката и изкуствата", в която естрадни певици са се обявили за академици, а една от тях дори била произведена в полковник.

Марков сподели, че има една мечта за бъдещето на академията.
Той разказа, че често използва таксита и му се налага понякога да обяснява на невежия шофьор, че академията се намира до Народното събрание.
„Твърдо вярвам, че ще дойде ден, когато на някой, лишен от личен транспорт народен представител, ще му се наложи да обяснява старателно като мен, че НС има щастието да е в съседство с академията, за да бъде закаран навреме на работа".