Мила Родино, ти си земен рай!

Младото Княжество България и автономната област Източна Румелия дръзват да се противопоставят на Великите сили и да потъпкват тогавашното статукво. Точно на 8 септември княз Александър Батенберг издава манифест и подкрепя Съединението.

Сърбия реагира на този акт и напада страната ни, очаквайки лесна победа. Последвалата война е героична защита на стремежа за обединение на разпокъсаните български земи.

Цветан Радославов е един от многото, изоставили живота си в странство и тръгнали към бойното поле. Срещата с България, след дългогодишно отсъствие, ражда „Мила Родино, ти си земен рай...".

Според композитора акад. Добри Христов мелодията на песента е повлияна от музиката на ашкеназките евреи в Свищовския край, но преплитането на различни култури, за него е съвсем естествено. През 1905 г. именно той прави първата обработка на музиката.

От първоначалния текст остават мотиви от двата стиха:

Горда й Стара планина
Славна й нашта твърдина
Тя хайдушката си песен
Пей от вечни времена!

О, наша мила родино
Ти си земен рай
Твойта чудна хубост,
Твойта дивна прелест
Ах, те нямат край!

По- късно е публикуван и друг текст, приписван на Радославов:

Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.

Песента става популярна, публикува се в учебници по музика.

След 79 години...

На 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание утвърждава новия химн на Народна република България. Още на следващия ден, послучай тържествената 20- годишнина от 9- септемврийската революция, „Мила Родино" оглася страната.

Процесът на приемане и утвърждаване на новия химн е свързан с политическите промени, които настъпват през 50-те години. Култът към личността на Й.В.Сталин е разкритикуван. През 1962 г. са закрити по-голямата част от концлагерите в България. Предоставена е известна свобода на творците.

Патриотизъм вече не е чак толкова мръсна дума. Нещо повече, управляващите се отдръпват от националното предателство, сторено в Пиринския край с предоставянето на „културна автономия" и с насилствената македонизация на българите там. След близо две десетилетия (едва през март 1963 г.) се слага началото на нова линия в отношението към антибългарската политика.

И макар, че покорството към СССР не е преодоляно, е взето решение за избор на нов химн, който да бъде по-близък до българина.

До този момент химнът на НРБ е:

Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.

Припев:
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!

Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.

Припев:

...............

Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем.

Припев :

.........

Свикана е специална комисия, която да се занимае с новия химн. Предложена е песента „Мила Родино", която и тогава е популярна сред хората.

Срещу приемането й обаче енергично се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов. Според него е немислимо песен с еврейска мелодия да бъде химн на България.

Въпреки протестите песента се налага. Естествено текстът е променен, а мелодията е преработена от Филип Кутев и Александър Райчев. От оригиналния текст и музика остават няколко мотива.

Химнът от 1964:

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.

Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.

За първи път в историята ни през 1971 г. с отделен член песента е препотвърдена като химн в новоприетата тогава Конституция.

След 10 ноември 1989 г. отново започва дебат по въпроса.VII Велико народно събрание обсъжда смяна на химна с "Шуми Марица", "Върви народе възродени"... Старата песен обаче остава, като от дотогавашния текст са извадени последните два куплета.

Чл.168 от настоящата Конституция, приета през 1991 г., гласи: "Химн на Република България е песента "Мила Родино".

Мнозина настояват химнът да бъде променен, тъй като все още е белег на някогашната комунистическа държава. Те са категорични, че песента в сегашния й вид няма нищо общо с творбата на Цветан Радославов.

Въпреки това за по-голямата част от българите, „Мила Родино" е емоция, символ на принадлежността към България . Историческите превратности, политическите стремежи и „еврейската основа" на мелодията остават назад, назад, много често дори неоткрити.