Резултатите от националното външно оценяване (НВО) в 7 клас и от матурите през май са притеснителни и затова е необходимо да им бъде направен сериозен анализ. Това заяви министърът на образованието Галин Цоков, цитиран от БНР. Той представи екипа си и приоритетите в работата на министерството.
Според Цоков е необходимо резултатите да бъдат анализирани. "За да се сравнят поне в 3-годишен период резултатите и да се видят определени тенденции, както и определени критични места", обясни той. Обсъжда се и идея от следващата учебна година датите за външното оценяване в 7 клас да бъдат изтеглени с една седмица по-късно, за да имат учениците повече време за подготовка. Обмисля се и работите от изпитите на седмокласниците да се проверяват по-рано от тези на учениците в 10 клас. Сред приоритетите на новия образователен министър е и промяна във формата на изпитите след 7 клас. "Ако тези задачи във външното оценяване се ориентират насочено към проблемно решение, към демонстриране на компетенции, до голяма степен ще отпадне необходимостта от частните уроци", обясни той.
Информация за пресконференцията беше разпространена и от Министерството на образованието и науката (МОН). По думите на Галин Цоков за правителството образованието е национален приоритет и в една толкова сложна финансова ситуация бюджетът за образование е номинално увеличен с над половин милиард лева в сравнение с миналогодишния. Той увери, че са гарантирани инвестициите в материална база, дейността на националните програми, както и изпълнението на ангажимента към учителите за възнаграждения в размер на 125% от средната заплата за страната.
Във връзка с оповестените днес резултати от НВО Цоков заяви, че ще поиска от следващата година работите на седмокласниците да се проверяват приоритетно и резултатите да се публикуват по-бързо. "Всички знаем колко важни са тези резултати и колко семейства ги чакат", обясни той. Галин Цоков отбеляза също, че през тази година випускът на седмокласниците е много по-голям от миналогодишния и това е предпоставка изпитите да се публикуват в последния ден. "За мен обаче е важно да направим всичко по силите си да дадем спокойствие на учениците и родителите. Затова и от следващата година ще се подобри организацията. Заедно с това обмисляме и провеждането на изпита да бъде с една учебна седмица по-късно, за да дадем възможно най-много време за подготовка", посочи той.
Същевременно ще продължи и прегледът на учебните програми. "Искаме да намалим фактологичното възпроизвеждане на знания и да ориентираме изпитите и обучението повече към придобиването на знания и умения", заяви Цоков. Той не изключва възможността промени по отделни предмети да има още от следващата учебна година.
От МОН посочват още, че за сектор образование са предвидени 1,33 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. "При правилно и ефективно управление, с тези средства можем качествено да променим системата", подчерта просветният министър. По думите му обаче се установява някои забавяне по отделни проекти и са нужни спешни мерки, за да се гарантира ефективното използване на средствата. Забавени са сроковете по проекта за изграждане на национален и три регионални SТEM центъра. Общата заложена сума за проекта е над 30 млн. лв. Има риск и за около 10 млн. лв., предназначени за изграждане на национален младежки център. "Най-притеснително е положението със STEM центровете, но виждаме и други области с натрупани забавяния", обясни той.
По думите на Цоков проблеми има и с приключването на проекти по предходни оперативни програми, като с доизграждането на платформата за проект "дигитална раница" и обученията за учители, които да разработват ресурси. "Търсим бързи решения съвместно с министерството на електронното управление, за да не се допусне загуба на европейско финансиране", увери той.
Започва и преглед на повече 40 законови и подзаконови нормативни актове, касаещи системата на образованието. "Един от най-сериозните проблеми в системата е голямата административна тежест. Учителите и директорите са се превърнали в голяма степен в администратори", заяви Цоков.
"Една от първите ни задачи, по която вече имаме разговори с Министерството на здравеопазването, е как да засилим педагогическата подготовка в яслена възраст", каза още Галин Цоков. Той обясни, че сред другите теми в предучилищното образование е създаването на нормативна възможност детските градини да могат да кандидатстват за статут за иновативни.
Приоритет на МОН ще е и подобряване на обучението и квалификацията учителите - с повече практика, както и синхронизиране на държавните образователни стандарти. Като сериозен проблем на пресконференцията беше посочена подготовката на студентите по педагогика, но и продължаващата квалификация - да е насочена към спецификата на конкретното училище.
Министър Цоков ще разчита на експертизата на своите заместници в отделни области. Зам.-министър с ресор предучилищно и училищно образование ще бъде Емилия Лазарова, която в последните 15 години е директор на Втора английска гимназия в София. Мариета Георгиева заема за втори път поста зам.-министър на образованието и науката. Тя ще отговаря за професионалното образование и обучение. Била е дългогодишен директор на професионална гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин. Генка Петрова пък ще е ангажирана висшето образование и науката. Тя е за четвърти път на тази длъжност в МОН. Петрова е преподавател в Медицинския университет в София и има стотици научни публикации. Наталия Митева има международен опит в образованието и ще се занимава с въпросите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и с проектите на образователното министерство. Началник на кабинета на Галин Цоков е Наталия Михалевска, която е работи в МОН от години, като до момента е била директор на дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа".
USD
CHF
EUR
GBP
