С куфарно шествие младите учени протестираха срещу ниския размер на предвидените средства за наука и образование в Бюджет 2008.
В бюджета са заложени същите проценти от БВП за тези направления, както в тазгодишния бюджет - за образование 4.2 % и за наука 0.4 %.

Това показва, че приоритетът образование и наука е само на думи, подчертаха младите учени.

Те тръгнаха от булевард „Витоша" към аерогарата с куфари, сакове, самари и бохчи, илюстрирайки изтичането на мозъци заради малкото пари, отделяни от държавата.

На специално приготвен куфар младите учени бяха написали „Сбогом, любима България". На него имаше снимка на човешки мозък с надпис „For Export".
От другата страна бе изписано: „Сит търбух - за наука глух".

На друга чанта имаше ултиматум: „Учените или меркантилите - едните да си ходят!".

Когато стигнаха до „Орлов мост" младите учени обявиха, че подготвят следващ протест в сряда заедно със синдикатите и изразиха надежда той да е последният - което зависи от парите в бюджета.

Христо Лафчиев от протестиращите съобщи, че младите учени ще предложат 3 нови думи да влязат в българския език.

  • Първата „скрънзавина", която да влезе в официалния речник като „отношение или специално състояние на духа на финансов министър преди да решава да отпусне пари за образоваине и нака".
  • Втората дума, което младите учени ще предложат е „щедрина".
    Това е особено отношение и екзалтация на народен избраник преди назначаване на тъща, зълва, свекърва, снаха или зет на апетитна държавна службичка или преди гласуване на повишаване на собстевната му заплата.
  • Третата дума Лафчиев каза, че засега ще остане в тайна, но подсказа, че тя ще постави рекорд в българския език, тъй като е много дълга и ще е в стила на Алеко Константинов.

Христо Лафчиев призова „пътниците", които имат билет за самолет, да хващат рейса за автогарата, а който няма - да се упъти към туристически бюра.

На тръгване един от протестиращите - студентът Янчо Нейчев - заяви, че има две болести, които трябва да се лекуват - пара-липсис и кинто-немия.
„Това са хронични болести - заболяване масово, всяческо, няма рецепти, няма доктори, няма медицина, само тела са останали, души няма", поясни симптомите Нейчев.

Той каза, че знае лечението - излекуването, няма да е само с пара-имане и кинти-имане, защото това е най-малкото, най-дребното, най-елементарното, което „трябва поне на вятъра да бъде хвърлено, за да може нещо да поникне като семе.
А тя, природата, си знае работата. Важното е семето да не падне на бетон", обясни Нейчев.

„Преди 1000 гдини сме имали Златен век, имали сме хора, които са давали пари, за да просперира образованието; преди 1000 години Борис І е отнел зрението на първородния си син, затова че е искал да лиши народа от наука и образвание - от светлина", изтъкна Евгени Попов от БАН.

Той постави въпроса какво да се направи с тези, които искат да лишат един цял народ от наука и образование.
Попов изтъкна, че безброй пъти учените са предлагали различни мерки на финансовото и образователното министерство, президента и са получавали обещания от тяхна страна, но нищо не е изпълнено.

„Беше обещано, че на докторантите ще бъдат увеличени стипендиите. Сега се оказва, че дори и това няма да бъде изпълнено", посочи той.

Младите учени са убедени, че с така предлагания правителствен проектобюджет, ако бъде приет, България трябва да се прости с идеята за качествено образование и сериозни научни изследвания.

Последните учени-ентусиасти ще избягат в чужбина, а ние ще имаме държава на знанието само на думи, казват отпътуващите.

Те разпространиха отговор на тяхно писмо от еврокомисаря за наука и изследвания Янез Поточник, в което той изразява разбиране към проблемите им и ги обнадеждава, че никой изследователски потенциал не е изгубен в ЕС - особено във време на нарастваща интернационална конкуренция за таланти, изследвания и иновации.