Изпитвам уважение към президентската институция. Внимателно анализирах мотивите за указа на президента.
Това заяви министърът на образованието Сергей Игнатов по време на дебат в образователната комисия на президентското вето върху Закона за академичния състав.
"Личи пристрастност и емоционалност, личи и непознаване на материята", каза министър Игнатов.
По думите му законът е всъщност по-омекотен вариант на идеите, за които са настоявали младите учени.
Според министъра съвсем ясно е във върнатия от ветото закон как доцентът ще израства в професор. Сергей Игнатов обясни, че за да е сигурен, че действително не е сгрешил с предложения закон, се е обърнал и към европейската практика.
„Смятам, че законът, който сме внесли е добър. Смятам, че нашият закон има право да влезе в обращение",категоричен е министърът и допълни:
"Ветото на президента приемам като загриженост към това, което се случва в българската наука."
Образователната комисия реши да поръча на НС повторно да приеме Закона за развитие на академичния състав. 11 депутати гласуваха „за", против бяха четирима. Така комисията отхвърли ветото на президента.
Указът на президента е проблем, проблем на законотворчеството. Това заяви Огнян Стоичков от „Атака" и допълни: Далеч съм от мисълта, че сме създали перфектното юридическо творение.
Депутатът от ДПС Лютви Местан се противопостави на текста от закона, с който министърът на образованието по собствена инициатива може да назначава проверки и да спира процедури.
Местан го определи като „мракобесническа намеса в научните среди".
„Аз не съм нихилист и никога няма да бъда", посочи още той, допълвайки, че законът е ретрограден, убива модерността, „принася се в жертва на нещо по-ретроградно от така действащата система".
Този закон може да бъде по-добър, смята Ивелин Николов от БСП. Според него в закона обаче няма ясни държавни приоритети по развитието на академичния състав.
Камен Веселинов, ректор на Техническия университет, застана зад позицията на Лютви Местан. Според него в закона няма противоречия с конституцията, обаче не се дават достатъчно възможности, ректорите да назначават експерти в университетите на професорски титли.
Като пример той посочи, че не може да назначи конструктора на Бурдж Халифа, защото той няма достатъчно научни цитати и защитена дисертация.
Според Веселинов забележките на президента са в „украсите на закона, а не в основните неща". Според ректора законът трябва да се приеме, след това могат да се направят някои корекции, подчерта той.
От 52 точки в закона президентът връща 23 за ново разглеждане.
Justice for ALL
на 06.05.2010 в 11:19:11 #2В САЩ с магистърска степен можеше да преподаваш в повечето университети. Естествено, желателно е човек да има докторска степен, но не е задължително, освен разбира се в по-престижните унивеситети, където дори няма да ти погледнат документите без докторат, пък дори да си бил професионално светило в областта си. Професорският и професионалният опит са много различни. Като динамика хората в двете сфери съшо са. Едните имат 4 години да правят една разработка, другите имат 4 дни да измислят и направят прототип на нов продукт.
БеСеПар
на 05.05.2010 в 19:54:28 #1АКо не е печатна грешка,попитайте министъра,как е правилно:обраща или обръща?