България се нарежда на 46-то място от общо 65 държави в оценките по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2009 година, която проверява уменията по четене и математика и познанията по природни науки на 15-годишните (9 клас.)

Данните бяха представени по време на конференция в Гранд Хотел София на тема „Равен достъп до качествено образование - защо е нужно обединението на влиятелните лидери от различни сфери, за да го реализираме?".

По математика страната ни е на 45 място. Подобрението в сравнение с 2000 година е незначително. Данните от оценките по PISA за 2012 година ще бъдат публикувани чак през декември следващата година, тъй като е необходимо доста време за обработката на данните.

Българският език - заплашен от "дигитална" смърт
Още...

До 15-годишна възраст средностатистическият български ученик е изостанал с около 3 години в сравнение със средния ученик във Финландия, почти две години с ученик от държавите от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и най-малко с една година от учениците в Унгария, Словакия, Сърбия и Гърция.

България се нарежда на 30 място от 38 държави на оценяването от 2009 година, от тестването на познанията по обществознание и гражданска грамотност на учениците от 8 клас. Нашата страна показва най-голям спад в оценките в сравнение с първия цикъл на оценяване през 1999 година.

Делът на българските ученици, показали резултати под минималното равнище на знания, т.е. функционално неграмотните ученици, е плашещ - 41% за четене. В сравнение с 19% в ОИСР и 8% във Финландия.

Пропастта между най-добре и най-слабо представилите се ученици в България е значително по-голяма, отколкото същата разлика в ОИСР. У нас тази разлика е нараснала допълнително в периода 2000-2009 година , докато в ОИСР е намаляла.

В доклада се посочва още, че постиженията на българските ученици са в силна корелация със социално-икономическото положение на учениците. Повече от 20% от разликата в резултатите се обяснява с ефектите от социално-икономическия статут на учениците, което ни нарежда до страни като Перу и Уругвай. Във Финландия този процент е едва 8.

Според заключението на доклада, ако ученикът е роден в бедно семейство или на село, не говори български език у дома, живее само с един от родителите си, родителите му са ниско образовани или работят неквалифициран труд, вероятно е на 15-годишна възраст този ученик да е изостанал в когнитивните си способности с цели 3 години в сравнение с връстниците си, които не са в подобно неравностойно положение.

23% от учениците в София са показали резултати под прага на минималната грамотност, докато 78% от учениците в селата са дали резултат под този праг.

Възможните решения на проблема според специалистите са ефективното обучение и ефективното училищно управление, които да повишат постиженията на учениците.

В доклада се сочи и че има основания за тревога що се отнася до българското образование. Причините за това са - Преподаването не е предпочитана кариера за най-изявените и амбициозни млади хора; политиките на атестацията, възнаграждението и професионалното развитие и допълнителната квалификация на учители и директори не им осигуряват стимули да инвестират усилия в повишаване мотивацията на учениците в неравностойно положение и ниски резултати.

Необходими са спешни и последователни мерки за осигуряване на българските ученици на неограничен достъп до висококачествено обучение с висока добавена стойност, независимо от социално-икономическото им положение, подчертават от организация „Заедно в час" и Forbes България, които участват в изследването.